/Гледна точка Намджун/
Минаха цели два дни от срещата ми с Клоуи. Тя е наистина красиво момиче и мисля, че наистина започвам да я харесвам като много повече от приятел, но си знам и че връзка между нас няма как да просъществува. Няма дори да се опитвам, не искам да я нараня, защото любовта не е игра, която се играе само от един.
Погледнах часовника, който стоеше на стената и в момента показваше 17:30 часа. Сестра ми трябва да се прибере всеки момент, нямам търпение да разбера как се е справил фъстъка с теста по математика и как е минала занималнята днес.
Пуснах телевизора и започнах да прескачам каналите, за да намеря нещо интересно, а през това време чух и видях с периферното си зрение, че вратата се отваря. Хи Я, чакам те цял ден фъстъче.
-Най-после – засмях се и оставих дистанционното настрани
-Здравей, бате – поздрави ме тя и хвърли раницата си на дивана. Седна до мен и после ме прегърна
-Е, как мина теста по математика? Успя ли да напишеш нещо? – притиснах я по-близо до тялото си
-Написах всички задачи! И имам петица! Това е нечувано! – започна да се ядосва, голяма е сладурана
-Явно не си написала нещо – казах и се усмихнах – следващият път ще ти помогна повече в ученето и ще изкараш една голяма шестица за мен, така става ли? – попитах я игриво, а тя се засмя
-Искам награда тогава – Хи Я ми се изплези, а аз само се засмях
-Кажи ми какво стана днес – смених бързо темата
-Ами учихме някакви теореми, после потичахме из двора на училището – тя се изчерви за един миг и се усмихна глуповато – срещнах се с едно момче, което минаваше покрай магазина за сладкиши – изчерви се още повече! Омо! Сестра ми е влюбена в непознат!
-Значи ти го харесваш или? – направих се на тъп
-Мисля, че да – каза тихо тя и сведе глава
-Тогава ще се срещнем някои ден с този късметлия – засмях се леко и разроших леко косата ѝ – хайде, иди да се облечеш и ела да вечеряме
-Добре, оппа! – тя се усмихна и се затича по стълбите
Толкова много прилича на мама, дори реакциите ѝ са същите като нейните. Не бих позволил нищо да ѝ се случи, ще смажа всеки, който се опита да я докосне дори с пръст. Чух радостни викове от горния етаж. Е, явно е намерила възглавницата на Кумамон, която ѝ купих днес.
398 words
YOU ARE READING
Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/
Fanfiction/Започнах я сериозно и я превърнах в пародия. Приятно четене! 😄/ Ким Намджун е момче, което е изгубило родителите си и сега живее с по-малката си сестра и баба си. Джунг Клоуи е корео-американка, която живее с майка си американка и баща си кореец...
