Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Не можеш да ми се сърдиш вечно

/Гледна точна на Клоуи/

Петък. Денят, в който искам да полетя от щастие, защото знам, че на другия ден ще мога да си отпочина заслужено. Часът беше 07:36, часовете започват в 08:00ч, така че имах 25 минути да стигна съвсем спокойно до гимназията.

*time skipu*

Беше края на петия час, а имено математика. Учителят изпитваше на дъската, но аз не бях особено притеснена и не само заради факта, че няма да му стигне времето са ме изпита, но и просто изпитвах някакво вътрешно задоволство. Чувството е приятно и някак отпускащо. Досега не го бях изпитвала.

След точно 5 минути се чу звънецът за края на чада. Прибрах нещата си в раницата и после излязох от кабинета по математика, а в коридора срещнах Хани, която тъкмо излизаше от кабинета по физика.

-Клоуи! – извика радостно тя, а аз само извъртях очи. Пак идва за последните два часа.

-Хани – казах със студен тон

-Започва се с цупенето – въздъхна приятелката ми

-Аз не се цупя – отбелязах и я подминах

-Стига де, кой знае какво е станало – Хани ме последва. Как мразя да ми ходи по петите

-Нямам намерението да разговарям с теб – излаях и това изглежда предизвика смях у приятелката ми

-Не можеш да ми се сърдиш вечно – каза тя с лека доза смях, а аз се спрях пред шкафчето си. Хани се облегна на шкафчето до моето и ми се усмихваше

-Поне ми кажи какво е станало, за да знам защо ми се сърдиш – изчурулика тя

-Искаш да знаеш? – затворих шкафчето си – Беше ми последен ден. Бях се нагвацала сякаш съм седнала на домат, а човекът който ме измъкна от това се казва Ким Намджун, а не Ким Хани! – опитах да сдържа тона си тих

-Ами съжалявам! Откъде да знам, че ти е последен ден?! – извика тя. Всички се втренчиха в нас, а Хани, която осъзна ситуацията веднага почервеня

-Супер – измърморих

310 words