Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Най накрая, спасение!

Намджун ме погледна с един от най-мазните погледи, които съм виждала и устните му се извиха в една много зловеща, но в същото време повече от мазна усмивка. Сега вече мисля, че трябваше да послушам другото си аз и да понеса срама си, но аз и моята твърда глава!

-Тогава ще ти помогна – изрече бавно и с още по-голяма усмивка на лице

-Обещай да не се смееш – помолих го с надежда да ме разбере

-Зависи какво е – засмя се – аз ще реша дали да се смея – продължи да се смее най-нагло

-Виж. Днес е последният ден от месечният ми цикъл и в момента столът под мен е подгизнал в кръв, което означава, че трябва да се почистя някак и никой да не разбира за този гаф – обясних му възможно най-бързо и разбираемо

Той стоеше и ме гледаше с безизразно лице. Какво пък му стана сега? Знаех си аз, че не трябваше да искам помощ точно от него! Много съм глупава! Трябва по-често да слушам другото си аз!

-Ще ти помогна – изрече без емоция в гласа или на лицето

-Ще го направиш? – попитах леко учудена. Кого залъгвам, много съм учудена.

-Да. – отвърна просто и стана от мястото си – стани – нареди ми като на куче

Не исках да се съпротивлявам, защото аз сама го помолих за помощ. Изправих се бавно от мястото си и усетих как течността се спуска по вътрешната част на краката ми. Погледнах към стола и там имаше локва, малка, но си беше локва. Погледнах към Намджун, а той преравяше раницата си, какво точно смята да прави и как ще ме измъкне от тук?

-Какво да правя сега? – попитах с треперещ глас, защото напрежението ми идваше много повече от необходимото

-Просто стой неподвижна и стой в класната стая – обясни ми момчето и извади пакет мокри и пакет сухи кърпички от раницата си – ще се върна до две минути, ти просто не прави абсолютно нищо, дори не помръдвай и мускул

-Добре – кимнах и стиснах бедрата си

Намджун излезе на бегом от класната стая и след точно две минути се върна с сив анцуг в ръце и се виждаше, че държи нещо под анцуга. Застана пред мен и ми подаде анцуга, а под него имаше една дамска превръзка. Поех и двете неща в ръце, а после погледнах Намджун с изненада, а той просто се обърна, взе кърпичките и започна да почиства стола ми.

-Какво чакаш още? Завържи сакото си за кръста и притичай до тоалетната – каза с спокоен и равен тон

-Б-благодаря – заекнах, но все пак му благодарих

-Не забравяй, че ми дължиш услуга – ето го и него, идиотът се завърна

Минах покрай Намджун и съблякох сакото на униформата си, завързах го на кръста си и изхвърчах като стрела през вратата. След като успях да се почистя и преоблека, отидох до учителската стая и попитах дали може да си тръгна по-рано, защото не се чувствам добре и за мое щастие ме освободиха.

499 words