Love Is Not A Game /BTS K. Namjoon Bulgarian fanfiction/

Съобщение за лека нощ?

Чух входната врата да се отваря и затваря, сигурно родителите ми са се прибрали, а къде трябва да е Сонг Со? Не съм го чувала да влиза или изобщо не съм го чувала да опитва да продъни земята с походката си.

Станах от мястото си и с бързи крачки се запътих към хола на къщата, където се очакваше да намеря родителите си, но когато слязох нямаше абсолютно никой.

-Мамо?! – извиках и се за огледах

-В кухнята! – провикна се мъжки глас от кухнята на къщата. Баща ми.

-Защо не ми отговори мама? – зададох въпрос на самата себе си

Направих няколко крачки към кухнята и в следващия момент бях блъсната в гърба, а този груб ход няма как да ди сбъркам. Сонг Со. Убедена съм, че е това чудовище, което може да направи дупка в земята само с една своя стъпка. Как мразя да ме блъска така.

Обърнах се и срещнах усмихнатата физиономия на по-малкият си брат, погледнах го лошо, а той от своя страна ми се фръцна и влезе в кухнята. Понякога имам съмненията, че Со е гей.

Влязох след него в кухнята и там беше баща ми, но къде е мама? Пак питам грешния човек, тоест себе си. Седнах на един от празните столове до плота и облегнах лактите си на повърхността.

-А къде е мама? – Сонг Со ме изпревари с въпроса си

-Изпратиха я на някаква късна конференция и ще се прибере малко по-късно – обясни набързо баща ми, докато изваждаше претоплената вечеря от микровълновата

-Късна конференция? – измърморих въпроса си по-скоро с учудване на себе си, отколкото на баща си

-Да, но не се тревожете. Ще остане на хотел, ако се наложи – успокои ни той и започна да се храни

След вечеря директно се качих в стаята си, бях прекалено изморена, за да стоя с мъжката компания долу и да гледам някой екшън филм. Облякох пижамата си и си легнах, изгасих осветлението и точно в този момент звук от телефон ме накара да подскоча като опарена. Изръмжах и взех мобилното устройство, плъзнах пръста си по екрана, въведох паролата и телефона се отключи.

Имах съобщение и то не от кого да е, а от самият Ким Намджун. Отворих приложението и започнах да чета.

Не забравяй, че ми дължиш услуга. Утре след училище искам да си облечена с някаква лятна рокля. Нали не мислиш, че ако не ми съдействаш ще стоя с скръстени ръце? Утре след училище. Лятна рокля.

Лека нощ.

Знаех си, че не трябва да се доверявам на този подмолен човек! Какво ли ще ме накара да направя?

Оставих мобилното устройство на мястото му и се настаних по-удобно в леглото си. Въртях се най-много 10 минути и после съм заспала.

445 words