Едно момиче... една мечта... един живот. Тя мечтаеше да бъде професионална фигуристка и го постигна. От дете се занимаваше само с фигурно пързаляне. Сутрин става по първи петли, ляга си рано, никога не излиза с приятели и не се мотае като обикновено...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"All the world's a stage, And all the men and women merely players; They have their exits and their entrances, And one man in his time plays many parts, His acts being seven ages." – William Shakespeare
01.12.2014, 09:30
NewYork, USA
В града цареше Коледно настроение. Голямата коледна елха в Рокфелер плаза беше поставена отново на площада преди месец. Четиридесет и пет хиляди светлинки красяха разкошното дърво. Точно след два дни предстоеше да бъдат запалени заедно с церемония. Навсякъде беше изпълнено с радост и възторг. Хората бяха в очакване на празника. В многобройните търговски улици хаосът около пазаруването и суетата за подаръци настъпиха дори по-рано. Еуфория имаше и на ледените пързалки. Хора от различни възрасти желаеха да карат кънки на лед. Било то професионалисти или просто любители. Всеки тръпнеше в очакване, е може би почти всеки...
В една от закритите пързалки за професионално трениране, още при отварянето си сутринта, както винаги първа бе дошла най-добрата състезателка по фигурно пързаляне на Ню Йорк и целия щат. Тя се казваше Анастасия Едуардс, двадесет и тригодишна девойка станала национален шампион. Беше красива, фина и изящна. Имаше светло кестенява коса и ледено сини очи. Устните ѝ бяха плътни и изкусно изваяни като всяка нейна част. Беше слаба, дори повече от необходимото. Заради постоянните тренировки от ранна детска възраст беше придобила фигура досущ като на модел. На първо и единствено за нея място, беше фигурното пързаляне. Това бе нейното призвание. Започна със загряване като изпълни стриктно всяко едно упражнение. Беше се преоблякла със спортния си клин и блуза. Косата ѝ беше на опашка. В основата на този грациозен спорт бе да умее да се пързаля и да се движи подобно на балерина. Зад тях се крият голямата сложност на елементите, скоростта, при която се изпълняват, в същото време интерпретацията на музиката и чрез нея търсения разказ на цяла история.
