Едно момиче... една мечта... един живот. Тя мечтаеше да бъде професионална фигуристка и го постигна. От дете се занимаваше само с фигурно пързаляне. Сутрин става по първи петли, ляга си рано, никога не излиза с приятели и не се мотае като обикновено...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Луи си бе запазил час в студиото за татуировки. Имаше нещо на ум и щеше да го направи много скоро. Но първо щеше да уведоми баща си, че ще отсъства за няколко часа, а защо предпочиташе да го спести. Родителите му не бяха особено ентусиазирани на тема татуировки. Те знаеха за известен брой от тях, но за някои така и не бяха научили все още. Отиде в кабинета на баща си и почука като възпитано момче. Когато получи позволение да влезе, отвори вратата и пристъпи в стаята.
- Здравей, Луи. Има ли нещо?
- Да, днес следобед трябва да отсъствам няколко часа.
- Станало ли е нещо?
- Не, просто имам малко работа.-започна да увърта ала по-възрастният надуши, че тук има нещо.
- Да не би да има...момиче?-изведнъж попита той, а синеокото момче се стъписа. Ами сега?-Не ми отговаряй, очевидно е.
- Не, няма такова нещо.-сведе засрамено поглед в земята.
- Не се притеснявай, това е нормално. Надявам се да си направил правилният избор. Най-важното е ти да си щастлив също и тя да те обича.-той стана и го потупа по рамото.-Избирай мъдро, момчето ми, не бързай да даваш сърцето си на грешната, за да не съжаляваш един ден.-искаше да даде съвет на синът си.
- Благодаря, татко.-той се изправи и го прегърна. Възрастния мъж с радост притисна порасналото си вече дете до обятията си. След малко се отделиха.
- Хайде, върви. Днес не идвай изобщо.-усмивката засия на лицето на синеочкото.-И Луи, не забравяй най-важното, бъди разумен.-той кимна и енергично тръгна към вратата.
Сякаш камък му падна от сърцето, почувства се толкова по-спокоен. В душата му бликаше извор на щастие и радост. Не беше сигурен как биха реагирали родителите му ако той си има приятелка, защото от него се очакваше да избере жена, която да е достойна за фамилията Томлинсън. Сега може би мислеше твърде занапред, но според него Анастасия щеше да е чудесна партия. Излезе от сградата и потегли към студиото. Щом пристигна се срещна с познатите лица. Беше им горе-долу редовен клиент и те го познаваха добре. Веднага подготвиха инструментите и изчакаха той да каже какво иска. След като им обясни какво и къде желае свали блузата и ризата си и легна на леглото. Щяха да му правят надпис точно на гърдите. Не се боеше, а и беше свикнал, но то не бе чак толкова страшно. Само първият път когато все още си затворен за непознатото. Не говореше много и се стараеше да си контролира дишането, защото те "работеха" точно успоредно под ключицата му и засягаше този обсег на тялото му. Гледаше към тавана и просто си мислеше за Аня...
