Едно момиче... една мечта... един живот. Тя мечтаеше да бъде професионална фигуристка и го постигна. От дете се занимаваше само с фигурно пързаляне. Сутрин става по първи петли, ляга си рано, никога не излиза с приятели и не се мотае като обикновено...
Луи преодоля загубата на обичната си съпруга доста трудно и продължително. Справяше се и в професионален, и в личен аспект. Кръсти дъщеря им Дестини, тоест съдба. Името наистина му хареса и прецени, че такъв ангел заслужава нещо прекрасно. Разказваше ѝ за майка ѝ, показваше ѝ и снимки, въобще държеше тя да я познава било то и толкова малко, и индиректно. Тя беше много красива. Имаше очите на Аня и светли коси като на баща си. Както и неговите трапчинки. Бе взела най-доброто от двама им и бе съвършена отвсякъде. Днес бе рожденият ѝ ден – двадесет и четвърти Септември. Освен собственият си подарък Луи щеше да ѝ даде и специалния от Анастасия. Все още го пазеше и си стоеше там, спази обещанието си до последно. Дори не го бе отворил, за да не го развали.
Той така и не срещна друга жена, в сърцето му нямаше място за следваща. Аня си остана единствената до ден днешен и така щеше да бъде до сетния му час. Родителите му бяха плътно до него. Обичаха внучката си и не я лишаваха от нищо. Тя бе най-специалното момиченце на света. Бе обградена от цялата любов на света, която можеше да получи. Беше жизнерадостно дете, обичаше да си играе с куклите си и играчките си. Луи я обичаше безкрайно много и ѝ даваше всичко възможно. Опитваше, стараеше се с всевъзможни усилия той да ѝ е достатъчен, но винаги липсваше нещо.
- Тате!-младото момиче възкликна и го прегърна.
- Честит рожден ден, ангелче мое!-притисна главата ѝ до гърдите си.
Погали косите ѝ и я целуна по челото. Въпреки, че вече бе на тридесет и осем красотата му и цялото му очарование не бяха спаднали дори малко. Той си бе все така неустоим. Баща му преотстъпи компанията преди години. Тъй като тя вече настъпваше в много крехък период на буйни хормони и съзряване той доста се тревожеше. За много от тези неща само една жена можеше да ѝ помогне, а не мъж. Сега ѝ беше взел пълен комплект с гримове и маникюри. Много неща, от които не разбираше, но знаеше, че тя ще ги хареса.
- О, много ти благодаря тате! Страхотни са!-възкликна и го целуна по бузата.
- За теб винаги, миличка.-погледна я с любов и доброжелание. Неговото малко момиченце.-Имам още нещо за теб. То е от майка ти. Тя пожела да ти го дам за петнадесетия рожден ден.-тя го погледна очакващо. Познаваше я само от снимките и да получи нещо от нея за Дестини значеше много.
Пое красиво опакования пакет с треперещи ръце. Той реши да я остави насаме, за да види всичко. Дължеше ѝ това. Тя заслужаваше да прекара няколко минути с част от майка си. Тя го разопакова и най-напред видя плика, но вътрешността я заинтригува и затова първо щеше да види останалото. Извади една музикална кутия. Нави я и от нея зазвуча Bagatelle No. 25 на Бетовен. Харесваше тази мелодия. Една танцьорка по фигурно пързаляне се въртеше отгоре. Беше със синя рокличка и бели кънки. Косата ѝ бе тъмно кестенява на кок. Погали я и щом спря я прегърна. После я постави на меките си завивки и взе писмото. Отпред пишеше За моето малко момиченце. Разгърна листа и зачете.
" Скъпа моя,
Когато четеш това писмо мен навярно отдавна няма да ме има. Допуснах много грешки и те ми костваха много. Една от най-големите ми коства всичко. Бях болна от анорексия. Надявам се ти да си добре, защото заради тази болест аз не можах да оцелея. Ти беше единственият ми шанс да имам дете и затова избрах да запазя теб, а не лудостта си наречена моя мечта. Прости ми, че заради това не съм до теб когато имаш най-голяма нужда. Всъщност не мога да искам толкова много, няма да е справедливо спрямо теб.
Но ще ти кажа едно – не повтаряй моята грешка. Моят живот бе на пързалката, аз бях състезателка по фигурно пързаляне и това бе моето призвание. Не позволявай да изгубиш детството и младостта си в непостижими идеали. Бъди себе си, живей живота си и обичай - нещо, което аз никога не направих. Дори и с баща ти... Да, изпитвах чувства към него, но фигурното пързаляне беше като дрогата – напълно обсебило ума ми и нямаше място за нищо и никого. Той заслужаваше да бъде обичан, но аз не му дадох това, което трябваше. Бих искала да бъде щастлив сега с теб и може би с друга жена.
Запомни едно, въпреки че се погубих аз те обичах – и теб, и баща ти по свой си начин. Надявам се да бъдете много, много щастливи. Дано избраникът на сърцето ти те обича така както баща ти обичаше мен. А аз мога да кажа само едно нещо за своя живот. Всичко, което някога съм искала бе да бъда фигуристка.
Сбогом скъпа моя!
С обич,
Мама "
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
