All I Ever Wanted

Chapter 23

"This is why dreams can be such dangerous things: they smoulder on like a fire does, and sometimes they consume us completely." – Arthur Golden

Луи бе на седмото небе от щастие. Изключително много желаеше това дете. Прекара целия ден с жена си. Не можеше да изрази радостта, която го изпълваше отвътре. Желаеше да каже и на родителите си хубавата новина, но с нейното съгласие, разбира се. Когато се прибра у дома реши да изчака и след вечерята да им съобщи. Настаниха се в хола и той реши да вземе думата.

- Трябва да ви кажа нещо. Свързано е с Анастасия и мен.-започна той с притеснение.

- Слушаме те, миличък.-Джоана понякога наистина успяваше да притесни още повече синът си нищо, че не целеше това.

- Ами ние...тоест тя е бременна и очакваме дете.-сведе погледа си от неудобство и бузите му леко поруменяха.

- Но това е чудесно! О, малкото ми момченце ще става баща!-прегърна силно Луи и го целуна по двете страни.

- Скъпа, от радост ще го задушиш!

- Просто съм много щастлива и не мога да опиша радостта си. Ние ще ставаме баба и дядо, а детето ни ще бъде родител!-притисна го още повече до себе си.

- Мамо, наистина...може ли малко по-леко?-промърмори той измежду прегръдката.

- Съжалявам, съжалявам!-отпусна малко здравата си хватка и го целуна по челото. След това галеше меките му коси. Толкова обичаше момчето си, нейното единствено съкровище.

На следващия ден Аня вече имаше записан час при гинеколожката си и ѝ предстояха куп изследвания. Освен задължителните за бременността щеше да се наложи да претърпи поне дузина други заради нейната болест. Но как щеше да престъпи към нормално хранене? И особено как щеше да се откажеше от спорта – своята мечта?

Луи настоя да я придружи и да бъде до нея във всичко. Нямаше да я остави сама за нищо на света. Първо бе контролния преглед. Тогава за първи път щяха да видят бебето си на ехографа. Със сигурност този момент нямаше да го забравят дълго време. Тя легна на кушетката и откри корема си. Лекарката го намаза с гел и потърка със слушалката. На монитора се появи някакъв образ. Сърцата и на двамата бяха ускорили ритъмът си и щяха да изскочат.

- Ето го. По всичко изглежда, че е добре и всичко е наред. Все още е в зародиш и не може да се каже много. Затова предстоят някои тестове. Най-напред ще установим дали ще има някакви генетични увреждания.-жизнерадостта се стопяваше малко по малко от предстоящите последствия.