Chapter 7

80 7 0
                                    

"Yo quiero bailar contigo" – Enrique Iglesias, "Bailando"

Елза беше заета и не можеше да дойде днес на тренировката. Въпреки всичко Аня щеше да се упражнява било то и сама. Пускаше си различни песни по уредбата, искаше да експериментира и да задобрява все повече. Беше облечена с черно боди и бяла пола почти тип пачка. Косата ѝ бе на опашка. Носеше и чорапогащник защото си беше студено на пързалката. Беше сама, нямаше други хора. Кой друг би прекарал толкова много часове в трениране?

След като прецени, че бе достатъчно тръгна да се преоблече и да се прибира. Отзад имаше и малка зала, в която фигуристите най-напред да се научат да танцуват на равна повърхност. На рамката на вратата стоеше младият красавец.

Луи не можа да издържи повече и реши да отиде на ледената пързалка надявайки се, че ще я открие там. Както и предполагаше, тя се пързаляше сама на леда. Реши да я изчака в гимнастическата зала. Щом го видя тя спря. Беше ослепителна както винаги.

- Какво правиш тук?-попита студено тя.

- Просто исках да те видя отново.

- Защо?-опитваше да прикрие неопитността си зад хапливите реплики.

- Вече ти казах. Танцуваш наистина добре. А умееш ли да го правиш и на равната земя, не само във фигурното пързаляне?-това успя да достигне егото ѝ.

- Разбира се, че да.-повдигна самоуверено брадичката си.-Дори мога да ти го докажа.

- Нима? Тогава те каня на танц, приемаш ли?

- С удоволствие.-насочи се към него, а той свали палтото си.

- Да видим коя песен ще се улучи.-отиде до онази част, в която са бутоните и всички останали неща. Натисна копчето за включване и започна някаква ритмична.-О, значи Енрике Иглесиас. Готова ли си?

- Естествено, стига ти да си готов.-той се подсмихна и отиде до нея.

Подаде ръката си и тя я пое. Сложи другата на кръста ѝ и я придърпа по близо. Гледаха се право в очите. Най-напред се движеха по-бавно. С началото на самата песен започнаха с основния танц. Тя имаше толкова грациозни лебедови движения. С напълно впитите дрехи сега беше съвсем слаба. Неговата китка му изглеждаше по-масивна от телцето ѝ. До него тя почти се губеше, той бе доста по-едър и мускулест. Завъртя я веднъж и после рязко я прилепи до тялото си. Тя го погледна за няколко секунди и побърза да се отдръпне на прилично разстояние. На първата част от припева се отделиха и тя танцуваше сама. Той се приближи бавно към нея, в гръб. Обви ръцете си около талията ѝ, а главата си наклони на нивото на врата ѝ. Щом започна основната част тя се дръпна от смътното си опиянение и се завъртя с лице към него.

Yo quiero estar contigo, vivir contigo
Bailar contigo, tener contigo
Una noche loca (una noche loca)
Y besar tu boca (y besar tu boca)
Yo quiero estar contigo, vivir contigo
Bailar contigo, tener contigo una noche loca
Con tremenda nota

Влагаха повече емоция и страст от колкото танцьорите в клипа към песента. Бяха опиянени от музиката и от човекът до себе си. С едно движение тя се наклони надолу и направи едно завъртане.

Bailando amor ooooh es que se me va el dolor

Накрая дишаха учестено и си поемаха дъх на пресекулки. Ръцете ѝ бяха около врата му като едната докосваше лицето му. Той от своя страна я беше прегърнал и прилепил до себе си. Толкова близо се вгледаха в устните и очите на другия. Мъчно се отделиха един от друг.

- Нямах представа, че умееш да танцуваш.

- Няма лошо да знаеш някои неща.-отвърна усмихнато той.

- Мислиш доста разумно и интелигентно.-констатира тя.

- Да, така е. Аз не съм като другите, винаги съм бил прилежен.-това я изненада. Все пак имаше впечатления от съучениците си и самият той я впечатли с това.

- Аз ще си вървя, беше ми приятно да танцувам с теб.

- На мен също.-тя понечи да си върви, но той я спря.

- Почакай, искам да се видим отново, но нека е истинска среща, защото до сега не бяха съвсем както си му е редът.-беше наистина объркана и не знаеше какво да каже.

- Не знам...-при вида на тъжните му прекрасно сини очи се подаде на изкушението.-Добре, съгласна съм.

- В колко и от къде да те взема?

- Нека е от тук.

- Добре. Какво ще кажеш за осем? Или по-рано? Няма значение, когато ти кажеш.

- Осем е добре.-леко се усмихна.

- Ами...значи ще се видим утре?-отново попита той.

- Да. Тогава до скоро, Луи!-отвърна му мило.

- До скоро, Анастасия!-с трепет произнесе името ѝ.

Имаше среща с нея, не можеше да повярва. Вече останал сам можеше да се усмихва глуповато колкото си поиска. Засмя се сам на себе си, взе якето си и го облече. Кой би помислил, че ще танцува с нея и че ще имат среща?

Аня беше тотално раздвоена. Не знаеше защо прие и защо въобще се съгласи на всичко това. Танцува с него, а сега прие и поканата му за среща. Какво ѝ ставаше?! Това не бе тя, не можеше да е тя.

И двамата тръгнаха към изхода по различно време, всеки в своята посока. Още не можеха да уравновесят пулса си. Сърцата им биеха учестено, но дали заради жаркия танц или нещо друго... „Аз искам да танцувам с теб."


От испански:

  Yo quiero bailar contigo /йо керо байлар контиго/ - Искам да танцувам с теб  

All I Ever WantedWhere stories live. Discover now