All I Ever Wanted

Chapter 10

"The angels call it heavenly joy, devils called it infernal torment, and people – love." 

– Heinrich Heine

Луи стоеше замислен в офиса си. Разсъждаването на Аня не беше логично. Та тя бе толкова слаба, а дори не бе и ниска, за да не си личи толкова. А напротив, беше с около десетина сантиметра по-ниска от него, а той бе почти метър и осемдесет, и това наистина си беше повод за притеснение. Не стига, че ядеше толкова малко, но и някаква си салата и ниско калоричен сандвич... Беше изключително възмутен, не обичаше когато момичета се подлагат на нечовешко стриктни диети и режими само и само, за да заприличат накрая на скелети, които по ирония харесват. Не, трябваше да опита нещо. Тя всеки ден, от сутрин до вечер, бе на тази ледена пързалка. Трябваше да я откъсне за малко от целия този кръговрат и да ѝ покаже света извън тези нейни "норми".

Изведнъж стана, взе ключовете за колата си и излезе от сградата. Имаше идея и щеше да я осъществи още сега. Тръгна към пързалката. Поршето имаше много мек двигател, едва се чуваше при нормална скорост и затова пътуването с него беше изключително приятно. Щом стигна спря и излезе от автомобила. Заключи с копчето на ключа и влезе в архитектурното съоръжение. Знаеше прекрасно пътят до там. Когато влезе тя бе на една от първите седалки в публиката и пиеше вода. Той тръгна през редовете право към нея. Тя спря и се обърна. Присъствието му тук, отново, я изненада.

- Какво правиш тук?

- Дойдох да те видя и може би да те попитам нещо.-тя го изгледа недоверчиво.

- Какво например?

- Искаш ли да отидем на кино?

- Кино?!-погледна го шокирано.

- Да, не си ли ходила?-не можа да въздържи този си въпрос.

- Не, нямам време за такива безсмислени развлечения. Не смятам, че ако гледам една изкусно направена постановка ще спечеля нещо от нея. Само ще си похабя времето напразно.-на всичко освен фигурното пързаляне гледаше с насмешка, пренебрежение, все едно беше маловажно.

- Не е така! Трябва да промениш тази твоя философия. На света има толкова много и хубави неща, не е само фигурното пързаляне.

- Напротив, има смисъл да си отдаден на призванието си, но да се занимаваш с мимолетни блянове е напълно безсмислено.