All I Ever Wanted

Chapter 17

"Every madness has its own logic." – William Shakespearе

05.01.2015,

New York City

Коледните и Новогодишните празници изминаха. Връзката на Аня и Луи ставаше все по-силна и истинска. Задълбочаваха се в отношенията си, но тя бе прекалено абстрахирана към много неща и не се отпускаше почти за нищо като нормално момиче. Ала с наближаването на състезанието тя бе двойно по-напрегната и в ума ѝ нямаше нищо друго освен фигурно пързаляне. Луи я подкрепяше безрезервно, което я изненада, но в добрия смисъл.

Отрепетираше стриктно хореографията си. Трябваше да е перфектна и да спечели на всяка цена. Второ място или по-ниско за нея беше еквивалентно равно на чиста загуба. Единственият възможен вариант е първото място. При всеки удобен момент Лу беше на пързалката и я подкрепяше безапелационно. Беше абсолютно верен на момичето си и ѝ отдаваше цялата си любов.

Трябваше да направи съвършено една от най-сложните комбинации, която тя реши да си усложни още повече – двоен Аксел, пирует и серия от спирали със завършек смяна на крак. Отначало трябваше да прибере ръцете си до тялото, за да увеличи скоростта си. Движенията ѝ бяха бързи, точни и прецизни. Журито оценяваше не само правилното изпълнение на всеки елемент, но и сложността и оригиналността на изпълнението. Затова тя се целеше така високо на всичко, искаше да докаже, че е нещо наистина повече от останалите състезателки.

- Браво, любима, беше фантастична както винаги!-чу възкликването и ръкопляскането на Луи. Не бе усетила кога е дошъл.

- Кога дойде? Изобщо не съм забелязала!-отиде при него и обви ръцете си около врата му.

- Това беше целта, исках да те изненадам, а и да те погледам. Обичам когато танцуваш само за мен!-той постави ръцете си на крехката ѝ талия.

Тя се засмя и се целунаха. Изпитваше нещо към него, но за сега си имаше един-единствен приоритет на първо място. Щом като приключиха с ласките се върна на ринга. Носеше най-обикновен клин и блуза. Но за разлика от другите момичета фигуристки, тя носеше сутиен, а не бюстие. Въпреки, че беше доста слаба в изненадващо допълнение разполагаше с немалък бюст, чашката ѝ бе дори размер C. С това нямаше как да не се хареса на доста хора, по-точно мъже. Беше почти желаният идеал за една жена, която едва ли съществува. Но Луи не търсеше това у една жена. Красотата не бе най-важното от всичко. Хареса нейната същност, а това бе най-важното.