All I Ever Wanted

Chapter 20

"Nice things happen when you least expect them."

27.02.2015,

New York City

Анастасия беше изключително доволна от победата си. Успя да постигне толкова забележителен резултат. Но от последвалите събития бе още по-изненадана, а най-вече не можеше да повярва, че се бе съгласила. Тя беше годеница на Луи. А пръстенът на ръката ѝ напомняше постоянно този факт. Все още се питаше защо прие. Може би наистина го обичаше или се заблуждаваше? Най-много я мъчеше въпросът дали е постъпила правилно. Защото ако не бе наистина влюбена в него щеше да го нарани. Той имаше чувства и сърце като всеки друг, той бе живо същество. Не беше направил нищо лошо, с което да заслужи да го наранят по такъв начин. Ала ако мислеше само за него щеше да пренебрегне себе си. Но той не ѝ беше безразличен, спор няма, въпросът бе дали го обичаше или беше мимолетно преживяване?

След състезанието реши да си даде почивка и да обърне повече внимание на приятелят си. Държеше да опита някак да бъде нормално момиче. За Свети Валентин Луи ѝ беше направил прекрасна изненада. Имаха резервирана стая в хотел Плаза. Той бе поръчал вечеря в стаята с бутилка червено вино към всичко и листенца от рози на спалнята. Беше се постарал всичко да бъде идеално. Подари и на двамата най-прекрасната вечер, която са имали. Този път се насладиха повече от всякога на секса помежду си. Той я издигна до нови висоти на екстаза и ѝ разкри още една частица на друг по-хубав свят. Желаеше тя да бъде само и единствено негова. Нямаше да я отстъпи на никого другиго. Тя бе неговата Анастасия. Родителите му го подкрепиха в решението му да ѝ предложи брак. Особено след като видяха колко е способна на пързалката се възхитиха допълнително. Радваха се, че ще имат такава прекрасна снаха, но по-горди щяха да са щом тя наистина се омъжеше за синът им.

Днес бе решила да се пързаля няколко часа. Не можеше да не го прави иначе щеше да се побърка да бездейства. Не се впускаше в най-трудните и сложни елементи. Просто по-елементарно пързаляне с някои малки скокове, нищо повече. Докато се въртеше изведнъж главата ѝ се замая. Престана да се движи и след като всичко си дойде на мястото отиде до трибуните, за да седне за малко. Не разбра въобще от къде дойде това. Почина си на един от столовете и накрая реши да стане. През цялото време Елза наблюдаваше случващото се. Щом видя, че тя се връща на пързалката веднага реши да се намеси.