Едно момиче... една мечта... един живот. Тя мечтаеше да бъде професионална фигуристка и го постигна. От дете се занимаваше само с фигурно пързаляне. Сутрин става по първи петли, ляга си рано, никога не излиза с приятели и не се мотае като обикновено...
"There is neither happiness nor unhappiness in this world; there is only the comparison of one state with another." – Alexandre Dumas, "The Count of Monte Cristo"
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Бебето веднага бе отнесено в кувьоз, а Анастасия беше на прага между живота и смъртта. Докторите опитваха всичко, за да я съживят. Най-напред приложиха сърдечен масаж, но след като нямаше ефект опитаха с електро шок. След дълги опити да я свестят най-после уредът отчете някакъв пулс.
- Колко е кръвното налягане?-попита докторката връщайки се на мястото си, за да затвори по-добре раната.
- Много слабо.
- Дайте ми марля, пинцет и игла.-веднага ѝ бяха връчени в протегната ръка.
Тя си разбираше от работата и щеше да се постарае да направи възможно най-фин шев. Все пак това не бе някой груб плат, а човешка кожа. Системите бяха свързани към момичето и опитваха да я нормализират. Щом като приключиха с това тя отиде да провери какво става. Провери зениците ѝ с фенерчето си и я огледа по-внимателно, за да установи дали това, което си мислеше е истина.
- Изпадна в кома.-констатира тя.-Няма какво повече да направим. Трябва да я отведем в интензивното и останалото зависи от нея.
Приключиха операцията и я отведоха в тази специална стерилизирана стая. Тръбички от всякакви системи бяха свързани към тялото ѝ. Докато минаваха с носилката покрай семейството Луи се изправи и понечи да се приближи, но не му разрешиха. Беше нужно баща му да го удържи.
- Как е тя? Добре е, нали? Ще се оправи.-заля ги с въпросите си той.
- За малко да я изгубим. Направихме всичко възможно, но изпадна в кома.-това го остави като гръм от ясно небе.
- А-ами бебето?-този път тя се усмихна.
- Честито, имате здраво момиченце. Занесохме я в кувьоз, ще остане там няколко дни.-една добра новина. Е, значи имаше дъщеря.
