All I Ever Wanted

Chapter 4

"Reachin' For Heaven"

04.12.2014, 15:10

New York City

Анастасия беше напълно окопитена след странната случка. Не разбираше какво точно се случи. Срещна някакво странно момче, което сякаш я преследваше. Не, това беше абсурдно. Поне се радваше, че всичко ще се върне постарому и няма да има подобни 'изключения', защото нейния живот бе на ледената пързалка. Не я интересуваше нищо друго освен пързалянето. Беше като пристрастена към него. Не позволяваше да превиши нужните килограми, ядеше най-често салати и подобни неща, беше почти като вегетарианка, но хапваше и месо, за да си набави нужни вещества на организма. Да си позволи костите ѝ да загубят плътността си или пък нещо друго беше абсурдно. Държеше се в стриктни норми и не ядеше никакви тестени изделия, те бяха само излишни калории.

С треньорката ѝ от известно време мислеха хореографията ѝ. Вече се бяха спрели на една конкретна песен и подбираха точните елементи във всеки един момент. До сега тя главно упражняваше елементите, но беше крайно време да опита в цялостна танцова програма. Елза включи отново уредбата и постепенно музиката започна. Стоеше встрани и гледаше танцуващото момиче.

Носеше се плавно като лебед. Беше уверена в себе си, не липсваше и капчица съмнение. А песента на Diana DeGarmo – Reachin' For Heaven ѝ акомпанираше. След бавното начало забърза като започна да танцува все едно имаше партньор, но цялото внимание бе приковано единствено в нея. Танцът с въображаемия партньор винаги ѝ се струваше по-добър от реалния. Така тя винаги бе действащата фигура, а не мъжът. Движенията ѝ бяха грациозни и точни до най-дребния щрих. При тройния Аксел се строполи на леда. Винаги бе ужасно да гледаш как някой фигурист се сгромолясва на ледената повърхност. Ала тя не се обезкуражи, а се настърви още повече. Сви устните си и погледна напред. Там в дъното видя съжалителния поглед на онова момче. Но как?! Какво правеше той тук?

С един от приятелите си синеокият бе решил да отидат да гледат хокей на лед в един от центровете с ледени пързалки. Избраха място, на което имаше двойна – едната за хокей, а другата за фигурно пързаляне. Когато минаваха покрай втората чу музиката и му стана любопитно. Влезе в залата и съзря единственото пързалящо се момиче и тогава я позна – неговата мистериозна красавица. Беше изумителна докато не падна изведнъж. Сякаш и него го заболя като я видя на земята. Тя погледна в неговата посока и навярно го видя. Тогава се изправи решително и се зае да продължи.