All I Ever Wanted

Chapter 6

"Everyone sees the pain only in his own eyes."

Анастасия вървеше замислено към ледената пързалка. Мислите ѝ блуждаеха в посока към синеокия красавец Луи. Как да повярваше, че "срещите" им са случайни? По всичко личеше, че той сякаш я следи или преследва. Но същевременно бе и толкова невинен, не даваше вид на подобен тип хора. Обаче тя толкова бе и запозната с момчетата и техните игрички. Лесно би могла да падне в нечий капан, заради нулевия си опит. Но това не ѝ беше нужно, тя не се нуждаеше от момчета, а от фигурното пързаляне. Един мъж разсейва и обърква, а рано или късно една връзка довежда до брак и следователно деца. А те биха развалили фигурата, която ѝ е нужна за фигурното пързаляне. При тази мисъл я побиха тръпки и разтърси глава. Без деца и без мъже, така бе най-добре. Успокои дишането си и продължи напред.

След като вече знаеше къде на практика работи, Луи нямаше мира. Трябваше, искаше да я види. Не можеше да се съсредоточи дори за миг. До сега никое момиче не го бе привличало така както нея. Ако ставаше въпрос за кандидатки, той имаше в изобилие, но никоя от тях не можеше да я замести. Превърташе химикалката из ръката си забил поглед в белия лист. Нямаше абсолютно никакви идеи, но и време. Остави металния предмет на бюрото и се облегна на стола си. Имаше два избора – да отиде да я види или да не го направи. Но кой щеше да избере?

- Аня, да започнем отново с танца, но този път няма да нарушаваш хореографията.

- Няма, съжалявам за предишния път.-вината беше негова, защо се появи така изведнъж?! Заради него тя се разконцентрира и започна да върши безумия!

- Добре, ще пусна музиката и ще наблюдавам от трибуните.

Остави я сама на ледения участък. Този път спазваше всичко и самите ѝ движения бяха абсолютно уравновесени и съвършени. Песента бе стриктно подбрана специално за нея. Тя достигаше небесата... Завърши с едно продължително завъртане с висока скорост. Накрая реверансът ѝ бе много красив. Дишаше толкова учестено и едва успяваше да нормализира дишането си. На състезанието наистина щеше да е неотразима. Тя бе наистина идеална до последния детайл.

- Беше наистина красиво изпълнение! Определено заслужаваш да спечелиш, едва ли има друга по-добра от теб.-тя се усмихна широко.