All I Ever Wanted

Chapter 15

"To every action there is always opposed an equal reaction." – Newton's 3rd Law

За онези няколко секунди видя цялата болка и разочарование, като лента, които преминаха през очите му. А очите са прозорецът към душата. Беше просто...разбит. Не очакваше да почувства нещо когато му каже как стоят нещата. Но действително я заболя. Опита да се отърси от тези мисли, но всеки път щом затвореше очи виждаше съкрушения му поглед. Дори избиха сълзи в кристалните му сини орбити. Въртеше се цяла вечер без да може да заспи. На сутринта щеше да е много уморена, а как щеше да тренира и тя не знаеше...

Алармата зазвуча в стаята и тя лениво протегна ръката си и я изключи. Въздъхна и се отви. Не бе мигнала през цялата нощ и сигурно имаше торбички под очите от безсъние. Организмът ѝ не бе свикнал с подобни неща. След като си направи всички сутрешни процедури си приготви кафе. Трябваше да е свежа на всяка цена.

Пристигна навреме на ледената пързалка. Елза беше там и беше готова да започнат. Но преди това държеше да я разпита за нещо конкретно. Приемаше това момиче като свое дете и искаше тя да бъде наистина щастлива, знаеше че фигурното пързаляне не може да бъде щастие и то от личен опит.

- Аня, ще ми разкажеш ли какво стана с онова момче, Луи?

- Казах ти, между нас не може да има нищо и вчера му го казах. Трябваше да се изясним.-този отговор я изненада.

- Но...какво? Защо си го направила? Видях в очите му чувствата, които изпитва към теб. Наранила си го и то много.-осъзнаваше го и се чувстваше още по-гузно да го чува от друг човек.

- Да, знам...

- Но тогава защо го направи?!-попита още по-настоятелно.

- Той е излишен в живота ми, аз съм фигуристка и трябва да съм съсредоточена само в професията си.-радваше се, че е толкова добра в спорта, но нейното обземащо мислене беше фатално.

- Анастасия, недей, не се вглъбявай толкова много в едно нещо. Този спорт е преходен. След десет, най-много петнадесет, години няма да имаш същата фигура и умения. Но мъжът до теб ще е за цял живот, той не е така непроходен и когато кариерата ти приключи той ще бъде до теб, ще имате деца и ще бъдете щастливи, не го забравяй.

- Не, не може. Аз ще бъда професионална състезателка и това е най-важното!-отхвърли напълно нейната теория базирана на действителните факти. Отказваше да приеме очевидното, за нея то не можеше, нямаше как да се случи.