All I Ever Wanted

Chapter 22

"To be, or not to be: that is the question." – William Shakespeare, "Hamlet"

Въпросът бе дали да кажеше на Луи за бебето или не? Не знаеше как да постъпи. От една страна имаше право да знае, но от друга трябваше да научи за болестта ѝ. А самата мисъл да не може да се пързаля повече и да отпадне от световната ранглиста беше способна да я довърши. Не беше готова да се откаже от този спорт, а и не знаеше дали някога ще бъде готова за подобно решение. Но и да мисли нямаше време.

Единият вариант ако задържеше детето край с кариерата ѝ. Другият – ако го махнеше повече не можеше да има деца. Прекалено труден избор. Припомни си думите на Елза. Един ден щеше да загуби фигурата си, но и да не станеше, щеше да надвиши възрастта и тогава щеше да ѝ остане само мъжът, който има до себе си и най-вероятно дете, защото това бе най-важното. Но да рискува бъдещето си заради едно малко същество, нейната плът и кръв? Прехапа устната си в опит да потисне напиращите сълзи. Толкова жени правеха аборти без да се замислят, че това е част от тях самите, която безкористно убиваха с действията си. А щеше ли тя да стане част от "клубът на безчувствените майки"?

Преди да си легне съзря отражението си в голямото огледало. Приближи се и се огледа странично. Повдигна горнището си и откри корема си. Все още нищо не си личеше. Докосна го и опита да го почувства. Имаше шансът да изпита едни от най-прекрасните чувства на света, а именно майчинските и не знаеше дали наистина го иска. В нея с всяка изминала секунда се развиваше един нов живот. Само при мисълта за това се изумяваше от чудото на природата. Можеше да даде живот както и на нея бе даден. Но не бе ли това чисто биологично? Един безкраен кръговрат. Длъжна ли бе тя да се въвлича в него? Животът толкова ли немислим бе без собствено потомство?

Луи реши да отиде да види годеницата си. Нещо странно се случваше. От няколко дни не бе ходила на тренировка. Това беше немислимо за нея. Със сигурност имаше основателна причина, за да не го стори. И той искаше да разбере каква. Пътуваше към тази част на Ню Йорк. Трафикът винаги беше ужасен. Постоянно се налагаше да тръгва доста по-рано, за да не закъснее, планирайки така и евентуални задръствания, които бяха често явление. Пристигна и се качи. Щом стигна позвъни и изчака да му отвори. Тя се появи след малко все още сънена и по пижама. Да я види в такъв вид наистина не очакваше.