Едно момиче... една мечта... един живот. Тя мечтаеше да бъде професионална фигуристка и го постигна. От дете се занимаваше само с фигурно пързаляне. Сутрин става по първи петли, ляга си рано, никога не излиза с приятели и не се мотае като обикновено...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
"Being alone and being lonely are two different things."
02.12.2014, 11:50
NewYorkCity
Поредният ден изпълнен с тренировки за Аня. Правеше това ежедневно в продължение на години. През периода на гимназията успяваше някак да съчетае спорта и ученето. Имаше много добри оценки, но така и не влезе в университет. Още от шестнадесет годишна възраст се подготвяше за този така наречен подбор на дванайсетте. Това представляваше нейната висша степен от образованието – встъпване в професионален отбор. Ала тя се представяше винаги самостоятелно в категорията жени. Не бе родена да работи в екип, а и предпочиташе да се справя с всичко сама. Тя си бе точно вълк-единак. Партньор само би влошил нещата. Тя не можеше да се комбинира с хората, всеки имаше различно мнение от нейното, никой не я разбираше.
Анастасия живееше сама от доста време. Всъщност тя бе сирак. Първо загуби майка си когато бе на пет. Жената беше тежкоболна и след дълго и трудно лечение почина. Тя беше рускиня и от там решиха дъщеря им да носи името на дъщерята на последния руски император Николай II. Баща ѝ прие тежко загубата на обичната си съпруга Александра. Той беше американец, бяха се запознали тук, в Ню Йорк. Казваше се Ричард. Той много обичаше малкото си момиченце. Стараеше се да ѝ осигури всичко. Тя пожела да научи фигурно пързаляне и той се съгласи. Малката Аня все по-стремглаво да се задълбочава в този изящен олимпийски спорт. Баща ѝ работеше на две места и се изморяваше доста. Страдаше от астма, която беше умерена персистираща, но в най-студените месеци на годината се влошаваше. И така когато тя бе на петнадесет той почина. Тази коварна болест успя да доведе и него до смърт. Според световните статистики годишно умираха около двеста и петдесет хиляди души заради това заболяване. Леля ѝ пое попечителството, но двете достигнаха до най-разумния вариант – Аня да живее в апартамента на родителите си, а Елодор, леля ѝ – в провинцията. За една млада жена загубата на двамата родители беше изключително тежко, но успя да преживее и двете. Остана ѝ само фигурното пързаляне. Вглъби се в него и го стисна здраво. Не искаше да го пусне, защото това бе единственото, което си имаше.
