"To give a life."
23.09.2015,
New York City
Терминът се очакваше в близките няколко дни. Но напрежението и контракциите вече бяха започнали. Ако сега беше ужасно то не искаше дори да си представя самото раждане. Със сигурност щеше да е кошмарно. Но нали всяка жена преминава през това? Трябваше и тя да може или поне би трябвало. Коремът ѝ нарасна значително. Ходеше с доста по-голямо затруднение от преди. От седмица Луи не ходеше на работа с цел да е до нея в случай, че раждането настъпи преждевременно или нещо друго. Просто искаше да е до нея, за да може и тя, и той да са по-спокойни.
Сега отново си почиваше, изморяваше се твърде бързо, а и ѝ тежеше. Не беше лесно да се носи бебето в утробата цели девет месеца. Това нямаше равно на никое друго и само една жена разбираше какво е истинска болка и умора. Беше есенно време и ходеше плътно облякана, и без това си имаше толкова проблеми на главата и нямаше нужда от някоя настинка или нещо подобно. Луи ѝ донесе поднос с храна. Честно казано се чувстваше тежко и нямаше апетит. По-скоро ѝ се гадеше и не ѝ бе никак комфортно.
- Скъпа, трябва да хапнеш нещо, поне малко. Направи го заради бебето.-погали косите ѝ, а след това и коремът ѝ.
- Не мога, не се чувствам добре.-погледна го жално.
- Добре, както желаеш.-въздъхна отчаяно и я целуна по челото.
Радваше се, че той е толкова разбран. Лу беше златен. Не само мъж, но и човек. Бе прекрасен, добронамерен и с огромно сърце. Заслужаваше да бъде щастлив, а с нея какво? Само страдаше и се тормозеше. Сети се за нещо и реши да го изпълни сега, докато му беше времето. С помощта на Луи отидоха в спалнята им и тя отвори гардероба. Извади една кутия и я отвори. Отвътре извади онази музикална кутия. Усмихна се при вида ѝ и я нави. Той просто стоеше до нея и я гледаше.
- Взех я преди Коледа. Видях я в един магазин за сувенири и просто отвътре някакъв глас ми нашепна, че трябва да я взема.-сълзите проблясваха в очите ѝ.-Вече знам защо.-погледна към него и той насочи цялото си внимание към нея.-Ще я подаря на детето ни за петнадесетия му рожден ден.-ала не казваше цялата истина. Тя знаеше нещо, което той не знаеше.
- Добре, както искаш.-той се усмихна мило.
- Би ли ме оставил насаме, искам да остана за малко сама.-той кимна и излезе от стаята.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
All I Ever Wanted
RomantizmЕдно момиче... една мечта... един живот. Тя мечтаеше да бъде професионална фигуристка и го постигна. От дете се занимаваше само с фигурно пързаляне. Сутрин става по първи петли, ляга си рано, никога не излиза с приятели и не се мотае като обикновено...
