All I Ever Wanted

Chapter 8

"What do you want?" 

"I don't know."

Следващия ден Анастасия нямаше представа какво ще облече. Тя не разполагаше с подобни официални дрехи ако не броеше спортните трика и оскъдните рокли, разбира се. А и никога не бе ходила на срещи, нямаше представа как да се облече, какво да прави, как да се държи...изобщо съвсем нищо. Дори филмовите ѝ познания бяха оскъдни. Извън фигурното пързаляне на практика тя бе една пълна трагедия, буквално. Реши, че може би няма да е толкова лошо ако излезе като нормално момиче по магазините и да си купи поне една изискана дреха за подобни случаи. Всъщност, тя не бе подготвена за тези неща. Облече се с обичайното облекло и една дамска чанта.

Из всички търговски центрове цареше коледно население. Навсякъде имаше гирлянди и играчки. Очичките на децата сияеха пред вида на пъстрите витрини, особено на детските магазини където ги очакваше техният малък рай. Тя леко се усмихна на тази гледка и влезе в първия магазин. Купищата дрехи стояха по закачалките и част от тях по манекените. Една дружелюбна на вид продавачка се приближи до нея.

- Мога ли да Ви помогна с нещо?

- Аз...искам нещо официално, но не съм сигурна какво точно.-усмихна се притеснено.

- Добре, нека разгледаме дрехите ето там, те са по-изискани.-двете се насочиха към друга редица.

Жената започна да разтваря роклите и да ги оглежда. Погледна и към Аня, за да прецени по-добре. Огледа няколко пъти част от нещата, които ѝ хванаха окото. Почеса се по брадичката и хвърли обстоен поглед на тялото ѝ.

- Мисля, че тези ще ти стоят добре.-извади няколко закачалки с фините изработки.-Би ли свалила палтото си, за да видя от кой размер да ти дам?-тя изпълни молбата ѝ.-Хмм...доста си слаба, имаш толкова крехка талия. Не знам дали ще успея да ти намеря нещо подходящо, тези ще ти бъдат широки.-направи отчаяна гримаса.

Тя се изненада от това. Но тя беше перфектна по отношение на теглото си! За фигурното пързаляне ѝ трябваше такава фигура. Напротив, не беше слаба, тя си беше в нормата. Напълно отрече думите на момичето, тя от къде разбираше тези неща? Дори не знаеше, че е спортистка. Не, нямаше такъв проблем, на нея ѝ се струваше така.