ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴏɴᴇ

Задушен юнски следобед. Мирисът на кафе и книги изпълваше въздуха в малката книжарница, сгушена между сладкарницата и пощенския клон на главната улица.

Около нея винаги имаше хора, движение, живот. Но вътре не влизаха кой знае колко човека. Обаче редовни клиенти се намираха. Въпреки това, книжарница "Wanderlust" имаше достатъчно приходи, за да съществува и да изхранва семейство Мин, собствениците, които живееха над нея.

В този така задушен ден зад металната, старинна, леко ръждясала каса стоеше Мин Юнги - големият син на семейството. Както винаги, в ръка държеше книга, която четеше с огромен интерес. Юнги винаги се губеше в книгите. Отдаваше им цялото си внимание и сякаш забравяше за собственото си съществуване.

В една от секциите, между лабиринта от рафтове, момче с пепеляво-руса коса разглеждаше книгите. Върховете на пръстите му внимателно се плъзгаха по корицата на всяка една. Спряха, когато намери книгата, която търсеше. Усмихна се леко и погали тъмносинята корица, преди да я отвори.

След известно време същото момче застана на касата пред Юнги и зачака да му обърне внимание. Но нямаше особен успех. Мин се бе зачел и не го забелязваше. Леко смутено момчето прочисти тихо гърло. С няколко секунди закъснение сивокосото момче надигна поглед от четивото си и се сепна.

- Извинете. - Бързо остави книгата и се изправи. Другото момче просто поклати глава с лека усмивка, в знак, че няма проблем. Юнги взе книгата, като я маркира.

- Това ли ще бъде?

Получи кимване в отговор и парите за книгата.

- Желаете ли торбичка?

Отново кимване и лека усмивка. Юнги се наведе под щанда, за да вземе нужното. Когато се изправи, обаче, от русокосото момче нямаше следа, а книгата лежеше все още на щанда.

Юнги я взе и бързо излезе на улицата, като се оглеждаше за непознатия. Мярна русата му коса, която бързо изчезна в тълпата, и затича натам.

- Извинете, забравихте си книгата! - Извика след него, но така и не го настигна. Върна се задъхан и страшно озадачен в книжарницата. Седна на стола зад щанда и погледна книгата.

- "Писма към изгубените души" - Прочете тихо заглавието. Обърна я, за да прочете описанието, но от книгата изпадна индигово-син пощенски плик. Юнги го погледна учудено и го вдигна от пода. Нямаше адрес или име написано на плика. Обърна го и видя, че не е запечатан, а вътре имаше лист хартия. Няколко мига се чудеше дали да го извади, но накрая любопитството надделя.

До Юнги,

Знаеш ли, не си особено мил с хората. Опитах се да те заговоря, но ти просто стана и не ми обърна внимание. В училище те наричаха откачалка, но аз не мисля така. Въпреки че се държиш студено и не обичаш да носиш цветове, смятам, че си доста интересна личност.

Ти най-вероятно не знаеш кой съм, но това за мен не е проблем. Предпочитам да си остане така, защото не желая все още да разкривам самоличността си. Пък и какво значение има името? Остави този екземпляр на "Писма до изгубените души" в отдела за класическа литература до "Джейн Еър", ако искаш да поддържаме кореспонденция.

Твой,

Lund.

Юнги препрочете писмото няколко пъти. Стана и тръгна към кошчето. Щеше да пусне листа вътре... Но любопитството отново си каза думата.

Откъсна лист от тефтера си и взе химикалката, като започна да пише отговора си до непознатия.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Дами и господа, представям Ви първата си кратка история. Ъпдейти ще бъдат извършвани всяка неделя и сряда, освен ако обстоятелствата не разрешават.

-Shadow

━━━━━━━ ● ━━━━━━━