ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ғᴏᴜʀᴛᴇᴇɴ

Ранна сутрин.

Юнги бе зад косата и дремеше, подпрял глава върху ръцете си. Книжарницата бе празна поради ранния час, въпреки че навън живота кипеше с пълна пара.

Такъв бе и живота на момичето със сребърната коса. Тих и спокоен. Изолиран по негово желание. Подреден по азбучен ред.

Праволинеен.

Скучен.

Празен.

Подръпването на кичура сребро, паднал на лицето му, събуди момчето. Пред очите му първо попадна пластмасова чаша кафе с неговото име, написано с черен маркер. Кафето и млякото вътре правеха причудливи форми, нюанси и структури, които от край време напомняха на Мин за повърхността на Сатурн.

Надигна погледа си, който попадна върху човека, донесъл кафето. Един негов розовокос познат.

- Джимин. - Момичето се изправи и го погледна изненадано. - Какво правиш тук толкова рано? Не, че имам нещо против. - Погледна отново към чашата. - Откъде знаеш какво кафе да ми вземеш?

Момчето се усмихна.

- Ми На ми каза. - Отвърна кратко Чим. Въпреки силното фъфлене, Мин успя да разбере какво каза. Барабаниста взе чашата и отпи, притваряйки очи от удоволствие.

- Благодаря, точно така обичам кафето си. - Усмихна се Мин. Чим кимна с мила усмивка. - Та, какво те води насам?

Парк посочи момчето пред себе си.

- Дошъл си... Да видиш мен? - Попита учудено Юнги.

Ново кимване от страна на момчето с ягодовата коса.

- О... Защо?

- Нали сме приятели? - Попита Чим.

- О, да. Такива сме. - Отвърна неловко Мин, а Джимин се засмя тихо. Взе химикалката, която лежеше до тефтера на Юнги и посочи пазителят на тайните на барабаниста, искайки разрешение да пише в него. След известно колебание, притежателят склони.

- Дойдох, за да те опозная... И да разбера дали си ме спомняш.

Сивокосият остана крайно изненадан и озадачен от написаното.

- Какво имаш предвид?

В това време от втория етаж слезе жена на средна възраст. Но изобщо не личеше, че е на средна възраст. Косата на жената бе дълга и права, падаща до кръста ѝ. Възрастта не бе докоснала абаноса на меката река. Лицето ѝ бе все така изящно и нежно, но излъчващо женственост, сила и класа.

Това бе госпожа Мин Нара.

Майката на Юнги.

- Добро утро, Юнги. - Поздрави сина си, а след това видя другото момче. Приближи се и хвана ръцете му. - Джимини, радвам се да те видя отново. Мина доста време. Радвам се, че повода не е толкова лош като преди.

- Мамо, ти познаваш ли Джимин? - Попита стъписано Юнги. Жената сключи разочаровано вежди.

- Нима толкова лесно забрави защо ни посрами толкова много?

Тогава барабаниста го осени отговорът. Обърна се към Джимин.

- Защо не ми каза, че си ти?

Момчето сви рамене и се усмихна извинително.

- Ишках да видя дали помниш.

Мин Юнги помнеше.

И то помнеше много добре.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Простете огромното забавяне на главата.

Вашият автор имаше тежки няколко дни, а Wattpad не помогна особено с милия си жест, а именно - да изтрие всичките ми драфтове.

Отново се извинявам за забавянето.

- Shadow

━━━━━━━ ● ━━━━━━━