ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴇɪɢʜᴛᴇᴇɴ

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги.

Защо мислиш, че това те прави лош човек? Според мен си жертва на обстоятелствата.

Точно като Деклан.

Според теб той лош човек ли е?

Обвиняваш се, терзаеш се и се наказваш прекалено, без да има нужда от това.

Сам се затвори, сам се освободи. Аз ще те чакам на изхода, за да ти подам ръка.

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

- Ми На, тук трябва да е минорно. Опитай се да го изпееш на фалцет и ще звучи много по-добре. - Предложи Аря.

- Първо си оправи ритъма и тогава ми давай съвети как да пея! - Сопна се вокалистката.

Юнги и Джимин седяха на леглото и гледаха как двете момичета започват да се карат. Чим докосна рамото на Мин, за да привлече вниманието му, и посочи момичетата, като го погледна тревожно.

- Винаги е така. Нямаш си представа какво е, когато репетираме за концерт. - Усмихна се криво барабанистът. Щеше да продължи, ако не бе чул нещо между караницата. - Млъкнете.

- На теб пък какъв ти е проблемът?! - Сопна се Ми На.

Юнги им хвърли само един поглед и двете момичета си затвориха устите.

Кой е лудият тук?
Съпругът или съпругата?
Кой е лудият?
Да изживее целия си живот, вярвайки, че ситуацията не е толкова нелепа, колкото е.

Кой е лудият тук?
Този, който не може да издържи?
Или този, който все още се надява?
Този, който получава лечение?
Или този, който чака в колата?

Кой е лудият тук?
Този, който е почти изчезнал?
Или може би този, който все още тук?
Този, който си спомня младините?
Бях толкова млад... И толкова глупав...
А сега съм стар...

Казват: "Любовта е сляпа",

Но повярвай ми...

Любовта е лудост.

Дълбокият, нежен глас на Усонг се лееше. Река на болката. Двамата Мин потръпнаха. Знаеха какво означава това.