ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴛᴡᴇɴᴛʏ

98 24 1
                                    

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Чуваш ли ме?
Покрит от сребърна мъгла.
Мрачен ден.
Боя се, че сега съм сляп.
Загубих интерес във всичко.

Чуваш ли ме?
Докато вървях по улицата, съзрях различен път.
Обърнах се назад, нямаше никого.
Мечтите, които преследвах,
Сега вярно следвам.

Умирам отвътре.
Иска ми се да мисля, че е лъжа.
Защо... Защо?!
Дори да крещя, отговор няма.
Потоп самота.
В дъжда, дъжда, дъжда.

Той е в дъжда.
Когато погледна колко красив си,
Времето замира.
Вече с мъка отварям очите си.
Той е в дъжда.

Чуваш ли ме?
Дори да си ранен го криеш.
Страх ме е от гледката на края.
В твоите очи виждам
Празнота.

Той умира от вътре.
Иска да мисли, че е лъжа.
Защо... Защо?!
Дори когато го търся, отговор няма.
Порой сълзи.
В дъжда, дъжда, дъжда.

Той е в дъжда.
Когато погледна колко красив си,
Времето замира.
Вече с мъка отварям очите си.
Той е в дъжда.

В паметта ми.
Твоите следи се размива.
Сякаш дъжда ги е намокрил.
Вече не знам къде да отида.
В твоите сълзи.
На заледена реалност.

Той е в дъжда.
Искаш да се нараниш.
Аз ще съм до теб.
Искаш да си причиниш тази болка.
По-леко е да бъдеш
Държан
Отколкото да се държиш.

Ние сме в дъжда.
В този порой.
Допълвам разбитото ти аз,
За да видя колко си красив.
Ние сме в дъжда.


━━━━━━━ ● ━━━━━━━


Всички седяха в стаята на Юнги и слушаха акапелата на новата песен на момчето. Но имаше една изненада за групата.

- Как така солов албум?! - Пропищя Аря. - Ти не си вокал!

- Напротив. Имам заложбите. - Отвърна Юнги.

ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin