ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴛᴡᴏ

Драги, Lund.

Не съм длъжен да съм мил с хората. Мнението на другите не ме засяга, особено твоето.

Смятам факта, че се криеш зад фалшива самоличност, за изключително отблъскващ. Не харесвам страхливците.

Очевидно,

Юнги.

Момчето остави книгата на посоченото място, като след това се качи в стаятата си и остави сестра си Аря да поеме следващата смяна. Момичето се настани на стола и се зачете.

Семейство Мин обичаха книгите. А те обичаха собствениците.

На следващия следобед, към края на смяната си, Юнги се сети за писмото и странното момче от миналия ден. Отиде до рафта и извади книгата.

До Юнги.

Не всички са настроени срещу теб. Ще е хубаво малко да се довериш на хората около себе си. Дори да направиш грешка няколко пъти, ще попаднеш на човек, на който можеш да се довериш. Не е хубаво да си сам.

Относно самоличността ми.. Факта, че не ти казвам истинското си име не променя съдържанието ми. Мисли за това като за преведено заглавие на книга. То се променя, но сюжета си остава един и същ. Април ще си остане най-жестокият месец, а мъртвата земя все още ще ражда люляци.

И да пишеш до някого изисква известна доза смелост.

Lund.

Второто писмо остави Юнги леко стъписан. Цитатите от "Пуста земя" на Елиът приковаха вниманието на Мин. Изглежда този странник знаеше доста за него... Или можеше да го разчете прекалено добре. Независимо ситуацията, на сивокосото момче не му се хареса.

Имаше чувството, че някой му диша във врата. Затвори книжарницата и се качи на втория етаж, който семейството обитаване. Почука на вратата на стаята на сестра си.

- Да? - Извика отвътре момичето. Юнги влезе, затвори вратата след себе си и се облегна на касата.

Аря се бе излегнала и рисуваше върху поредната вътрешна страна на корица. Океанско-синята ѝ коса бе вдигната на кок, като няколко непослушни кичура се бяха измъкнали.

- Днес да си забелязвала едно русо момче да отива в отдела за класическа литература? - Попита брат ѝ. Сестра му се замисли, като леко нацупи устни.

- Не, защо? Познат ли е? - Поинтересува се.

- Не, благодаря все пак. - Усмихна се леко Юнги и отвори вратата.

- Кажи на татко, че пратката от издателството ще закъснее. - Извика след него Аря.

Юнги се прибра в стаята си, след като предаде съобщението на баща си. Седна на бюрото си и отвори тефтера. Опита се да продължи с проекта си, но писмото на Lund не го оставяше на мира.

Постави писеца на химикалката на нов лист и започна да пише.

Lund,

Не мисля, че заслужаваш да знаеш причините за студенината ми. Все пак, съвета ти не е  напълно безполезен.

Предполагам си прав. Името не е чак толкова значимо. Знаеш любимата ми поема от Елиът. Това ме впечатлява и плаши едновременно.

Не харесвам преследвачи.

Знаеш прекалено много неща за мен и това не ми допада. Казваш, че си се опитал да ме заговориш. Това означава, че сме имали физическа среща. Какъв е проблема да се разкриеш?

Смелостта се проявява под различни форми.

Юнги.