ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴛʜɪʀᴛᴇᴇɴ

114 24 4
                                    

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги.

Къде ти е лицензът, а? Докато не видя лиценза ти, няма да те призная!

А до това дали си идиот... Ами, да. Идиот си. Не си падам по идиоти. (+10 за вежливостта)

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━


━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Lund.

Лицензният ми номер е 1.

Десет точки за вежливостта ли?! Отнемам ти петдесет за разбитото си сърце и обявявам, че си задник!

Промених си мнението.

Не си падам по откачалки.

Осъзнаваш ли колко много приличаме на Джулиет и Деклан? Те също си общуват чрез писма в началото. Единият също не знае самоличността на другия.

Можех без проблем да ти изиграя книгата.

Юнги.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━


━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги.

Защото винаги си номер едно във всичко, а? Минус десет точки за тъпата шега.

О, не. Сърцето ми! Не си падаш по мен! *Прави драматичен припадък.*

Не ти писах заради това, идиот такъв. Писах ти, защото искам поне един човек да ме разбере, без да ме съди.

Значи все пак си прочел "Писма до изгубените души"? Допадна ли ти? Ти доста ми напомняш на Деклан. Приличаш на вълк единак, всъщност, наистина си, а той е точно това. Не винаги може да бъде разбран или изслушан. Всички виждат само външната агресивна обвивка и приемат, че това е всичко. Че той е изцяло такъв.

Не мислиш ли?

Относно този мотив... Мислиш ли, че това фигурира само в една книга? Мога да ти изредя прекалено много заглавия.

Както и исторически събития, включващи кореспонденция на хартия.

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━


━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Lund.

Ех, опитах се. Поне за това трябва да ми дадеш точки!

Не припадай, де. Пък и кой говори за теб? Аз говоря за откачалките по принцип. Никой не е споменавал имена.

Книгата е... Болезнена. Не е Елиът или Ловкрафт, но някой неща от нея са ми до болка познати.

Предполагам, че приличам на него. Бих казал, че приличаш на Джулиет, но не те познавам.

Нека направим нещо по въпроса?

Нека аз да бъда твоя Деклан. Ще те изслушам винаги, когато имаш нужда.

Сделка?

Добре, добре. Разбрах. Все пак. За двадесет и първи век си доста креативен.

Да разбирам ли, че и ти много обичаш книгите и четеш?

Някой ден може някой да напише книга по историята ни. Кой знае?

Дотогава обаче ми се довери, Джулиет.

Юнги.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━


━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги.

Хубаво. +1

Да, добре. Аз падам от Марс, да знаеш. Може да не съм имал опит, но не съм толкова невеж.

Сделка, Дек.

Добре. Ще те допусна до себе си. Този път наистина.

Комплимент? Очаквам следващия път цвете.

Да, чета и обичам книгите. Донякъде книгите са единствения ми прозорец навън. В тях се намират хората, които разбират болките ми.

Чрез тях преживявам толкова много неща. Смея се. Плача. Обичам. Скърбя.

Намирам мислите, които не съм могъл да изразя, съставени просто, но достатъчно точно.

Имам ти доверие, Мин Юнги. Не го предавай...

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Следващото писмо не беше писмо. Беше хербарий на цвете скелет - символа на невинността, страданието и сълзите.

Нещо скъпо за Мин.

ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /Onde histórias criam vida. Descubra agora