ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴛᴡᴇɴᴛʏ ᴛᴡᴏ

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги.

И все пак писмото се озова у мен. Радвам се, че ми имаш достатъчно доверие, за да разкриеш раните си пред мен.

Разбирам, че си наранен от отсъствието ѝ, но вероятно тя има причина. Замисли се. Сега не би бил човека, който си станал, ако не бе останал сам.

Би ли искал да си друг?

Знам, че е тежко, но остави родителите си да решават. Ти си самостоятелен, а те имат свой живот.

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Lund,

Има право в думите ти. Но не искам да живея с разбито семейство.

Баща ми може да се пропие. Едва не нападна сестра ми. На вампирския ми тен добре стоят синините.

Дори не знам къде е майка ми. Изчезна като в мъгла. Чувствам се слаб и безполезен. Сякаш вината да си тръгне е моя. Хвърлих този дълбок срам върху нея и я оставих да се справя сама. Имам чувството, че сенките в мен се надигат в яростен боен танц нагоре. Но в мига, в който пусна лъч светлина, пак падат в потрошения огледален свят, който съм изградил в мен. Не знам още колко мога да ги държа изкъсо.

Ако ги изпусна...

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги,

Това беше невероятно лирично. И изключително болезнено красиво.

Пусни демоните си навън. Дай си свобода. Колко ще държиш този контрол над себе си? Отхвърляш собственото си страдание и го заменяш с чувство за вина. Виниш се за това, че страдаш. Нима не си достоен за помощ?

Не се обвинявай за изчезването на майка ти. Дори не си виновен за станалото. Не се обвинявай.

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Lund,

Не искам да тревожа никого с проблемите си.

Юнги.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги,

Не тревожиш никого, когато споделяш! Тревожиш всички, когато не споделяш и се изолираш.

Наблюдавах те, Мин Юнги.

Трябва да говориш с хората, иначе ще загинеш.

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Lund,

Върви по дяволите.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Стаята на Юнги бе хаос. Листи, мебели, дрехи и вещи навсякъде. Стъкла, изпочупени бутилки и снимки. Мин бе облегнат на прозореца. Рошав, задъхан и разстроен. Сребърните кичури коса бяха паднали върху лицето му.

Lund не разбираше. Шибан Тъпак. Очакваше подкрепа от него, а той го предаваше. Също както беше направила и тя.

Поредното разочарование.

Поредният предал го човек.

Ето защо не се доверяваше на никого.

Беше уморен от разочарования.

Тайно, на улицата една фигура го наблюдаваше. Тревогата у нея растеше с всяка изминала секунда. Особено, когато Мин изчезна.

Барабанистът се оттласна рязко от алкова на прозореца. Под краката му всичко хрупаше. Влезе в банята и заключи, като взе решение.

Отвори шкафчето в банята.

Взе предмета и седна на пода.

Когато Аря влезе в банята, изпищя и покри устни с ръка.

- КАКВО СИ НАПРАВИЛ?!

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Извинете за забавянето, но тези дни бяха натоварени.

Готино е да си студент, ама не и в сесия.

Имам запитване към вас.

Бихте ли искали в другата глава да видите скица на Аря?

- Shadow

━━━━━━━ ● ━━━━━━━