ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴛᴡᴇʟᴠᴇ

Обикновена сутрин в книжарницата. Господин Мин бе заел позицията си зад касата и с усмивка обслужваше клиентите на обителта на книгата.

На горния етаж тийнейджърите закусваха. А закуска ли беше? Аря и Ми На прогаряха дупки в черепа на Юнги с погледите си. Чим седеше сконфузено до Мин и неловко чоплеше парчето пай в чинията си.

- Не мога да те оставя за пет минути сам! - Потърка чело момичето със синята коса.

- Не мога да повярвам, че си се опитал да спиш с Чим! - Извика вокалистката.

- Това изобщо не е така! - Извика в защита Юнги.

- И откъде си сигурен, при условие, че не помниш нищо! - Отвърна Ми На.

Чим сложи ръка върху нейната и започна да ѝ обяснява чрез знаци какво се е случило. Момичето изсумтя гневно като огнедишащ дракон към Юнги и скръсти ръце.

- За такъв задник ли ме смятате? - Попита невярващо среброкосото момче.

- Да. - Отсякоха двете момичета в един глас, кимайки, за да затвърдят отговора си.

Юнги въздъхна. Беше асоциален задник, но никога не би направил нещо такова. Вече се бе извинил доста пъти на Джимин за прибързаната си реакция, но явно не бе достатъчно.

Изправи се и хвана за ръка  момчето с ягодовата коса, като го поведе надолу към книжарницата.

Вече сред лабиринта лавици, Мин се обърна към по-малкото момче.

- Избери си книга. Подарък и знак на извинение от мен. - Каза тихо барабаниста. Парк размаха ръце в отказ. - Настоявам. - Погледна го право в очите. Мин имаше способността да убеждава само с присъствието и силата, които излъчваше погледът му. Другото момче въздъхна тихо и кимна, като тръгна из лавиците.

Мин въздъхна. Джобните му си отидоха. Пак щеше да взема допълнителни смени. С Аря щяха да се избият за тях, но какво толкова. Сякаш това не ставаше редовно.

Сякаш чуло, че се говори за него, момичето се появи и облегна ръка на рамото на брат си.

- Подмазваме се, а?

- Не, просто искам да се извиня. Бях пиян и направих глупост. Не е нищо ново. - Въздъхна и погледна сестра си. - Какво си говорихме за личното пространство?

Мин се отдръпна, като скръсти ръце върху гърдите си.

- Докога ще си такъв тъпак? Запознай се с някого. Излезте. Забавлявайте се! Писна ми да ти гледам тъжната, по Шекспир трагична физиономия да скита из книжарницата.