ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ sɪx

До Lund.

Имаме си фен на Жокера? Наистина трябва да внимавам с теб.

Признавам, писмото наистина грабна вниманието ми. Факт е, че щях да те игнорирам при други условия.

Интересно ми е как промъкваш писмата, без да те видя? Следих доста усърдно за теб.

Самият псевдоним ли? Не мога да те разбера. Напомня ти на нещо друго?

Прав си. Addict е. Просто защото резонира с принципите ми. А и ми харесват цигулките.

Трудно е да си сам. Но това е живота. Или разчиташ на себе си, или оставаш разочарован до самия край .

Преживял съм прекалено много разочарования, за да допусна някого до себе си просто така. Може да изглеждам студен и груб, но просто защитавам себе си.

Спри да се доверяваш толкова лесно.

Юнги.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Момчето скъса поредният лист от тефтера си и слезе до долния етаж. Взе така познатата книга и остави писмото между четиридесет и петата и черидесет и шестата страница.

Отдавна книжарницата бе затворена, а семейството му спеше по стаите си.

Юнги бе единствената нощна птица. Винаги бродеше нощем, за да помисли, да остане сам или да продължи с писането на проектите си.

Единственото, което помнеше бе русата коса на момчето и леката усмивка, която носеше върху лицето си. Споменът се изплъзваше като в мъгла. Не можеше да види лицето му, нито тялото му.

Нищо, което да му помогне.

Опита се да го нарисува, но без успех. Лицето бе празно, с изключение на леката усмивка.

Мисълта за това непознато момче бе заповядала съзнанието му. Кой беше той? Защо му пишеше? Защо точно на него? С какво бе впечатлил Lund?

Сънят дълго време не идваше, докато накрая Юнги заспа върху пейката близо до касата. Изтощението си бе казало думата.

На сутринта Аря го намери първа. Поклати глава, без да се учудва. Често го заварваше заспал на това място. Знаеше, че нещо го тревожи, за да скита отново.

Направи кафе и го остави до касата. Приближи се тихо до спящата фигура на брат си и го цапна по челото.

- Ставай, мързел такъв! - Каза раздразнено. - Пак закъсняваш да отвориш книжарницата.

Юнги измрънка недоволно и отвори очи. Ярката слънчева светлина го заслепи и го накара да се намръщи.

- Не може ли да си по-мила? - Измрънка сънено момчето.

- Мила съм! Направих ти кафе! - Седна до него, скръсти ръце и вирна нос. - Ти от друга страна все още не си завършил текста на новата ни песен! Ми На ми писка на главата от толкова време!

Мин въздъхна и заби поглед в земята.

- Нямам муза... Единственото, което ми се върти в главата... - Замълча, поклати глава и се отказа. - Както и да е... Съжалявам...

Аря бе заинтригувана.

- Какво ти се върти в главата? - Поинтересува се с кокетна усмивка. - Да не би някой да е влюбен?

- Не е това.. - Стана и взе кафето си, като отпи от чашата. Каквото и да правеше, колкото и досадна да бе на моменти, Аря бе майстор на кафето. Това бе неуспорим факт.

- Преди време ме пита за момче... Това е, нали? - Подсмихна се момичето.

Юнги продължи да пие кафето си, без да издава емоция, за да не ѝ дава повод да ровичка из личния му живот.

- Ще имате песента утре. - Промърмори и отвори книжарницата.

Аря отиде до него и го прегърна в гръб.

- Не бъди такъв пън! - Разроши и без това рошавата му коса. - И започни да споделяш със сестра си. Може да си ми оппа, но и ти имаш нужда от опора. - Каза сладичко. Пусна момчето и весело изтича нагоре по стълбите към стаята си.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Малка компенсация за забавянето на главата.

Утрешната част ще бъде качена навреме.

- Shadow

━━━━━━━ ● ━━━━━━━