Корица @angelwithdevilsmile
Джимин и Юнги са момчета, които принадлежат на два коренно различни свята. Юнги е студен и резервиран към хората около себе си с изключение на странния непознат, с когото си разменят писма, а Чим е свит и тих. Единственат...
Джимин седеше в алкова на прозореца си. Пиеше чай, както обикновено, от чашата с луните.
Горски плодове и нотка мента.
Навън валеше пороен дъжд. Момчето бе увило ръце около топлата чаша и слушаше едва доловимия за него звук на разбиващите се в земята капки.
Някак си тяхната агония успокояваше глухото момче.
Чим отвори прозореца и подаде бледата си ръка навън. Лека усмивка се появи върху лицето на момчето при нежната ласка на дъжда.
Джимин мислеше за капките. Колко ли болеше да живееш толкова кратък, красив и трагичен живот? Да паднеш от стотици метри и да дадеш същността си, за да може да живеят други. И частица от теб да се прероди с тях.
Искаше му се да можеше да живее толкова благородно.
Вратата се отвори, нарушавайки крехкия, замрял мир на стаята. Парк усети въздушното течение и се обърна. Вътре влезе бащата на Джимин. Мъжът направи няколко знака.
Момчето поклати глава и отвърна много по-спокойно от него.
Мъжът направи няколко знака, които накараха Чим да сведе глава и да кимне.
След това остана сам.
Пороя навън се превърна в истинска буря. Светкавици и гръмотевици разкъсаха небето.
Много малко делеше разрушението от сътворяването.
Всичко се въртеше в огромен кръговрат. Каквото идваше, също си отиваше.
Всяко същество, растение или предмет имаше давност.
Както и слънцето, което даваше живот на тази земя.
Всеки живот бе само момолетна частица пред него.
Джимин бе разбрал това със смъртта на майка си. Така и не се бяха сдобрили.
Парк бе осъзнал, че няма време за спорове или вражди. Колкото и време да му се струваше, че има, то бе крайно недостатъчно. Нямаше да остави нещата толкова счупени.
Особено с Юнги.
Именно той бе причината Мин да пострада така.
Ако не бе той, може би сега Юнги щеше да е съвсем различен, много по-пълноценен човек. Когато се сетеше за всички възможности, в очите му избиваха сълзи.
Поне можеше да му бъде приятел. Дори другото момче да не го търсеше и да имаше чувството, че се натрапва.
Какво повече можеше да направи?
Таеше всичко и чакаше.
Подходящият момент щеше да дойде.
Получи съобщение.
Беше от Ми На.
"Юнги изчезна. С Аря имаме подозрения къде може да е. Идваш ли?"
"Няма нужда да питаш. До десет минути ще съм пред книжарницата."
Въпреки ужасната буря навън, момчето се измъкна и тича до там с всички сили.
Аря бе взела ключовете от колата на баща си и ги бе дала на Ми На, която можеше да оправлява превозното средство.
- Какво става? - Попита със силно фъфлене момчето.
- Намерих го на пода в банята. Тъпака бе използвал всичката ми синя боя върху косата си. Развиках му се, а той отхвърча. Мислех си, че досега ще се върне, както обикновено, но не... Никакъв го няма. Вече се тревожа. Проверихме всички барове и места, на които се крие.
- Мислим, че е отишъл в лятната вила покрай езерото Чунгджу. - Допълни Ми На. - Няма да ни има поне ден - два. Дано това не е проблем.
Джимин поклати глава. Няма да е проблем, когато ставаше въпрос за Юнги.
━━━━━━━ ● ━━━━━━━
Та, ето я скицата на Аря.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
