ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ғɪғᴛᴇᴇɴ

Не винаги Мин Юнги бе отдръпнат и студен. Не винаги човешките взаимоотношения го объркваха. Не винаги бе сам.

Началото на тази адска спирала, която полетя така бързо надолу, бе сложено с новото момче, което се премести в класа на Мин.

Тогава Парк Джимин бе дребнаво, пълничко хлапе с очила и тъмна кестенява коса. Тогава той не можеше да говори.

Тогава Юнги имаше приятели. Една групичка, с която скачаха в реката, играеха видео игри в стаята на Мин и горяха книгите, които крадяха от книжарницата.

Мин не се страхуваше от нищо. Той бе на върха на света.

Джимин бе точно обратното. Отначало всички в класа му помагаха. Но след това го възприеха като товар. Когато момчето предлагаше тетрадката, която бе вратата му към света навън, другите я хвърляха в лицето му, рисуваха и пишеха ужасни неща.

Чим бе изолиран от всички.

Един ден групичката на Юнги разбра нещо интересно.

Разбраха за апаратите, които помагаха на момчето да чува.

Тормозът се задълбочи. Започнаха да му ги взимат и да ги подхвърлят. Чупеха ги. Изхвърляха ги.

Мин стоеше отстрани и гледаше. Не му бе приятно да гледа, но така и не направи нищо по въпроса.

Един късен следобед Чим не се бе прибрал вкъщи веднга след края на часовете. Слънцето залязвше и хвърляше дълги сенки. Момчето бе седнало на една пейка и четеше новите писания в тетрадката си. За съжаление, се намираше в района, в който Юнги и компания се мотаеха.

Смеховете на хулиганите достигнаха до Парк.

- Я виж ти! Кого имаме тук. - Момчетата го наобиколиха. - Малкото глухо прасенце.

- Какво четеш, а? - Едно от момчетата хвана тетрадката му, размаха я подигравателно над него, а след това я хвърли в близкия, зеленясал фонтан. Тетрадката започна да плава по повърхността на водата. - Опа, май я изпуснах. - Всички без Мин започнаха да се смеят.

- Хайде. - Другите тръгнаха, а Юнги изостана.

Изведнъж една ръка хвана китката му и го спря. Мин се обърна назад и видя Чим, който се усмихваше все така мило, но в усмивката му си личеше страданието му.

- Пи... Я.. Те... И? - Това бе първата дума, която момчето бе научило. Другото се изненада. Отвори уста да каже нещо, но бе прекъснато.

- Ил, те се държат за ръце. - Започнаха да се смеят останалите.

- Хей, Юн, откога харесваш момчета?

- Гееей!

Юнги измъкна грубо ръката си от тази на момчето и го бутна агресивно на земята. Бе засрамен и унизен.

- Не ме докосвай, мизерно прасе такова! - Извика ядно и се обърна, отивайки към другарите си.

Все пак погледна назад тревожно. Видя как момчето се надигна, влезе във фонтана и натисна нещо надолу.

На следващия ден в класната стая влезе директорът заедно с класния ръководител.

- Госпожа Парк, ме уведоми, че сте тормозили синът ѝ - Джимин. Многократно апаратите, които му помагат да чува поне нещо, са били чупени, повреждани или просто са изчезвли. Тези апарати не са никак евтини. Моля, който е отговорен за това да стане и да се разкрие.

В класа настъпи тишина. След това от групичката започнаха да обвиняват Мин. Класът се включи.

- Не очаквах това от теб, Юнги. - Обърна се към него класният му.

- Н-не бях аз! Те го правеха. Целият клас.

Учителят удари дъската с юмрук.

- Не се опитвай да се измъкнеш! Виновен си! Как можеш да обвиниш съучениците си?!

Същият следобед, така наречените приятели на Мин се обърнаха срещу него. Накрая момчето се озова във фонтана заедно с всичките си учебници.

Напипа нещо на дъното.

Извади гласът на Парк Джимин, от който момчето се бе отказало.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Малък бонус, с който да компенсирам отсъствието си.

Надявам се утре да мога да кача редовната глава.

- Shadow

━━━━━━━ ● ━━━━━━━