ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴛᴡᴇɴᴛʏ ᴏɴᴇ

Натрапникът замръзна на място. Беше посегнал към вътрешния джоб на якето си.

- Вдигни ръце! Да ги виждам! - Изсъска момичето в бойна готовност. Бе стиснала грифа с всички сили, като държеше остатъците от китарата над главата си, готова да нанесе удар.

Непознатият имаше качулка на главата си. Бе висок и доста слаб.

- Обърни се бавно към мен! Без резки движения или, кълна се, ще те убия! - Изръмжа Мин. Беше изплашена, но в такива ситуации повече налиташе на бой, отколкото бягаше. Бе готова да защити всичко ценно за нея с живота си.

Тъмнта фигура се обърна. Имаше маска върху лицето си и шапка, която скриваше косата. Личеше си, че човекът не бе нервен. Очите му бяха присвити и съсредоточени върху момичето пред него.

- Свали маската! - Заповяда отново Мин.

Силуетът поклати глава. Не бе изплашен, че бе разкрит. Напротив. Бе спокоен и гледаше съсредоточено. Следеше всяко нейно действие за подходящия момент.

- Ведна-

Аря бе прекъсната от внезапният ритник в гърдите. Не бе силен, за да не я нарани, но пък я събори и изненада.

Крадецът избяга в нощта, оставяйки ни една следа от присъствието си.

Юнги чу шума от долния етаж и бързо слезе. Видя сестра си, която със залитане се изправи.

- Какво става тук?! - Попита, като я подкрепи.

- Имаше крадец! Но го изпуснах! - Извика.

- Трябваше да извикаш полиция! Не е твоя работа да се занимаваш с това! - Отвърна Юн. - Ако те бе наранил, какво щях да правя, а?! - Притисна я към себе си в силна прегръдка.

- Не съм на пет! - Извика.

- За мен си.

След десетина минути патрулката пристигна. Заедно огледаха книжарницата.

- Ключалката не е разбита. Няма откраднати книги или пари. Това е странна кражба. - Отвърна дежурният полицай. -  Вероятно е бил използван резервен ключ. Най-добре сменете ключалката, за да бъдете спокойни и сигурни.

- Благодаря, господине. - Отвърна Юнги.

Двамата Мин отново останаха сами. Аря седна на бюрото и въздъхна.

- Това е една луда, луда седмица. Искам да приключи вече... - Въздъхна и зарови лице в шепите си. Юнги се доближи до сестра си ѝ я прегърна силно.