ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ғᴏᴜʀ

До Юнги.

Както казах, бяхме в едно училище. Не съм склонен да ти дам детайли, защото може да ти разкрие повече, отколкото бих желал.

Изказването ти беше хубаво. Да, не бях достатъчно близък, но и не бях достатъчно далечен.

Що за човек си, Мин Юнги?

Кое е най-съкровеното за теб?

Можеш ли да отговориш или те е страх?

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Драги, Lund.

Добре. Няма да те разпитвам, въпреки че любопитството ме гризе отвътре.

Откъде изникнаха тези въпроси? Да не навлизаме в екзистенциализма?

Ще ти отговоря, но в замяна очаквам същото.

От наблюдения знаеш, че съм затворен човек. Имам бодлива, студена обвивка. Ако имаш късмета, може и да видиш какво лежи отдолу.

Другото ще ти се наложи да го откриеш сам.

Ценя тихата красота на нещата. Ценя преходността. Ценя промяната.

Твой ред е, Страннико.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги.

Предизвикателство ли ми отправяш?

Приемам.

Аз съм тих човек. Прекалено търпелив по природа, но и жесток с думите си. Понякога давам прекалено много шансове. Понякога - прекалено малко.

Ценя времето, книгите и чувствата.

Естествено.

Изкуството.

Защото всичко около нас е, малко или много, изкуство.

Заинтригуван,

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Драги, Lund.

Това е перфектното описание на един столкър. Напълно ли си убеден, че не си такъв?

Ще се впишеш перфектно в някой от романите на Брам Стокър.

Очевидно е, че си жесток с думите си (треперя пред тях), но ще е добре да поизгладиш този твой почерк. Не е нужно да си жесток и към очите ми.

Аз точно колко живота получавам, преди да изгубя играта?

Проучих името ти. Всъщност Lund има добри песни. Една се заби в главата ми.

Коя, оставям на теб да разгадаеш.

Изумен и леко развеселен,

Юнги.