ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴛʜʀᴇᴇ

До Юнги.

Не съм питал за причината. Дали ще я споделиш, или не, е изцяло твое решение. Същото се отнася и за това дали ще ме послушаш.

Не съм преследвач. Посещавахме едно и също училище. Винаги четеше и това ми направи впечатление. Веднъж говори за "Пуста земя". Имаше такава страст в гласа ти, че ми направи впечатление. Беше единственият път, когато те видях толкова оживен. Намерих поемата и останах очарован. Първите седем строфи оставиха най-дълбока следа у мен.

Когато се опитах да те заговоря, ти просто стана от масата и напусна столовата.

Проблемът, свързан с моята самоличност, е, че не искам да я разкривам все още.

Чрез писмата можеш да получиш толкова много. Можеш да видиш душата на един човек. Нима едно име и едно лице имат повече стойност за теб?

Ако е така, то съм те надценил.

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Lund.

Значи сме били в едно училище? Тогава съжалявам. По инстинкт мразех всеки един човек, посещаващ този затвор.

Тогава може би не си чак толкова голям преследвач.

Сега съм любопитен кой всъщност си. Дали сме били в един клас. Няма как да си бил близък с мен, но не и толкова далечен, защото си наблюдавал навиците ми.

"Пуста земя" е много важна за мен. Имаме поне едно общо нещо.

За съжаление, тогава не съм знаел за теб. Ако знаех, нямаше да постъпя така.

Вероятно.

Предполагам, както аз мога да пазя тайната си, така и ти можеш да запазиш истинската си самоличност. Не ценя преходните неща.

В повечето случаи хората ме надценяват.

Юнги.