ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴇʟᴇᴠᴇɴ

Досадната слънчева светлина навлизаше в стаята на Юнги и играеше по спящото му лице. Това не се хареса на момчето, защото се намръщи и отвори очи.

Грешка.

Изръмжа недоволно, при болката от светлината, и се надигна, като потърка очи. В този момент го удари силното главоболие, породено от изпития алкохол.

- Дявол го взел, колко фалшив е бил онзи Мууншайн? - Измърмори и се огледа.

1:
Бе на пода.

Това беше нормално.

2:
Беше целия раздърпан и с липсваща маска.

И това не беше извън установената норма.

Дотук добре.

3:
Под него имаше спящо момче.

Това определено не бе нормално.

Цялата къща проехтя от вика на Юнги.

- Какво, по шибаните дяволи, правиш в стаята ми?!

За спящия Чим, който сънуваше странен сън с анимирани зайчета и котета, това не бе най-приятното събуждане, което бе преживявал.

Не стигаше, че бе спал на пода на непознат. Не стигаше, че непознатия бе спал отгоре му. Ами сега и му викаше за нещо, което не бе негова вина.

Сънено, объркано и изплашено, момчето с розовата коса размахваше ръце в тиха защита.

- Какво си позволяваш?! Кой те пусна тук?! Това, че си приятел на Ми На, не означава, че можеш да се прокрадваш така!

Джимин му правеше знаци да говори по-бавно. Накрая се отказа, като леко се ядоса. Изправи се и потърси на какво може да пише. Взе тефтера на Мин и започна да пише бързо.

- Хей, не пипай това! - Извика Юнги и се изправи с леко залитане.

Момчето с розовата коса му показа надписа в тефтера и му се усмихна извинително.

Не чувам.

Мин се закова на място, шокиран от прочетеното.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Юнги.

Едва ли би искал откачалка като мен за приятел.

Но бих се радвал да сме приятели.

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━