ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ sᴇᴠᴇɴ

До Юнги.

Да, псевдонимът звучи като нещо друго, което е важно за мен..

Не разбираш, нали?

Естествено, че не разбираш...

А си мислех, че си различен...

Може би ще е по-добре да спра да ти пиша.

Lund.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Юнги бе потресен от писмото. Какво се бе объркало? Какво бе казал?

Трябваше да оправи грешката си и то бързо.

Взе тефтера си и започна да пише трескаво. Почерка му бе още по-нечетлив заради треперещите му ръце.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

До Lund.

Недей.

Не спирай да пишеш...

Не осъзнавах, че си се обърнал към мен, защото познавам самотата и бих могъл да ти правя своеобразна компания, без да те критикувам.

Не исках да те оскърбя. Нито да изглежда сякаш не зачитам думите ти и не те "изслушвам".

Позволи ми да се реванширам.

Юнги.

━━━━━━━ ● ━━━━━━━

Пребледняло, момчето скъса листа от тефтера и го занесе долу. За съжаление, трябваше да изчака, докато Аря отиде до склада, за да потърси желаната от клиента книга, за да остави незабелязано писмото си.

Качи се отново в стаята си и започна да преглежда писмата от Lund. Имаше хубав почерк. Сбит, фин, а опашчиците на буквите бяха изящно изписани. Сякаш момчето не пишеше, а рисуваше.

Привечер рязкото отваряне на вратата на стаята стресна Мин, който довършаше текста на песента.

- Мин Юнги! - Извика Аря. - По-добре да си готов, защото повече няма да чакам, а ще оставя Ми На да ти отпори ушите! - Посочи момичето до себе си.

Ми На бе на възрастта на Юнги. Кичурите коса стигнаха раменете ѝ. Кестенявото в косата ѝ преминаваше в меко розово по краищата. Ми На бе вокалист и бас на групата, която тримата бяха сформирали преди години. Юнги си изкарваше яда върху барабаните, а Аря отговаряше за електрическата китара.

Юнги все още бе първа година в гимназията, когато Diphylleia Grayi изнесе първото си шоу на училищното шоу за таланти. След това бяха започнали да изнасят своеобразни концерти в клубове, а на летните рок фестивали подгряваха сцената за големите групи.

Имаха добра музикална кариера, но Юнги предпочиташе да стои в сянка. Носеше маски и прикриваше типичния за него сребърен цвят на косата си със спрей.

Много малко хора знаеха, че всъщност той е мистериозният барабанист на групата.

- Още мъничко. Сменям някои неща. Искам пак да чуя инструментала, за да видя дали текста ще пасне.

Момичетата настроиха китарите и не след дълго в стаята се разнесе приятната мелодия на новото им парче.

- Аря, ще трябва да съкратиш леко солото си. - Уведоми я Мин.

- Моля?! Знаеш ли колко време ми отне да го напиша?! - Изписка момичето с океанската коса. - Няма шанс!

- Песента става прекалено дълга! - Възпротиви се среброкосото момче.

- Не може ли просто да видим как ще стане по този начин?! - Намеси се Ми На.

Избухна голям спор. Така ставаше на всяка една репетиция на групата.

Няколко минути по-късно Юнги бе зад барабаните. Нямаше следа от спора.

Почука палките една о друга.

- Раз, два, три, четири!