ᴛʜᴇ ʟᴇᴛᴛᴇʀ ɪs ᴍʏ ᴠᴏɪᴄᴇ / ʏᴏᴏɴᴍɪɴ /

ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ ᴇɪɢʜᴛ

Нормална неделна утрин. Юнги бе заел мястото си зад касата. Подръпваше замислено сребърния кичур, паднал пред лицето му, и съзерцаваше няколкото клиента в лабиринта на рафтовете.

Явно момчето, което му пишеше, не идваше, когато той бе на смяна. Иначе щеше да го забележи. Щеше да разбере. Веднага щеше да го разпознае.

От втория етаж тихо се разнасяше меката мелодия на китарата на Аря. Това донякъде отпускаше Мин, който от вчерашния ден бе на тръни. Бе проверил книгата поне двадесет пъти, откакто бе слязъл на първия етаж. Донякъде му идваше да се цапне сам. Държеше се като умопобъркана своя версия. Ако сестра му забележеше това, нямаше да го остави на мира, докато не изкопчи и последното късче информация от него.

Потръпна леко при тази мисъл.

Изведнъж потока от ефирни, хармонични ноти бе прекъснат от фалшив, метален писък. Последва кратка тишина, а след това гръмна оглушителен женски писък.

Клиентите погледнаха към източникът на шума, чудейки се какво се случва там горе.

- О, дявол го взел. - Промърмори Юнги под носа си. Чу се тупкане от бягащи стъпки. - Три... Две... Едно..

- ЮНГИ! - Извика Аря, докато влиташе в помещението, паникьосана. - ЮНГИ, ЮНГИ, ЮНГИ, ЮНГИ, ЮНГИ!!!! - Стовари ръце върху дървеното бюро, помещаващо касата. Гледаше с широко отворени, почти отчаяни очи. Мин я изгледа с досада.

- Нека позная... - Нямаше шанс да довърши.

- СКЪСАХ СТРУНА!!! ЩЕ УМРА!!! - Проплака момичето.

- Ще я смениш. - Отвърна с огромно количество досада в гласа си среброкосото момче.

- Нямам повече струни. - Отвърна с въздишка Аря.

- Купи си.

- Нямам пари. - Направи отчаяна физиономия, но след това лицето ѝ просветна заради една идейка. - Оппа, можеш ли да ми дадеш малко на заем? - Каза сладичко.

Юнги само я изгледа и повдигна вежда.

- Моооля те, оппа. - Аря направи сладки очички за по-големия.

- Не. - Отряза я студено Мин. - Дължиш ми още от перцата.

- Но..

- Да не говорим за кабели, усилвател и педал. - Довърши Юнги.

- Ако поема твоята смяна заедно с моята днес, ще склониш ли? - Попита обнадеждено момичето. Мин се замисли, за да я подразни.

- Ами не, че ще изкараш толкова, за да покриеш дълга си..

- И ще ти нося три пъти дневно кафе. - Добви набързо момичето.

Юнги се усмихна доволно.

- Имаме сделка. - Стиснаха си ръцете, а Мин се изправи от мястото си. - Настанявай си дупето, аз ще отида за струни.

Аря се ухили до уши и се хвърли на врата на брат си, давайки му мечешка прегръдка в знак на благодарност, като без да иска започна да го души.

- Ти си най-добрият на света!

- Няма да... Съм за дълго, ако продължаваш... Да ме душиш..

- Опа! - Аря го пусна веднага, а когато видя, че едно момче чака сконфузено отстрани, веднага зае мястото си зад касата и започна да маркира книгите му.

Юнги изпълни обещанието си. Отиде до музикалния магазин в другата част на града. Купи нужните струни за Аря, като не забрави да вземе и едно перце. Малък подарък, за да я поглези малко. Забави се малко, докато си избираше нови палки. Не, че нямаше резервни, но доста често ги чупеше на концерти. Накрая си избра черни със сребърни орнаменти. Плати за всичко и се запъти към книжарницата по възможно най-обиколния път.

Харесваше му да се разхожда, докато слушаше музика, а рядко намираше поводи да излиза навън. През повечето време беше или в стаята си, или в книжарницата.

Беше решил, че няма да слуша Lund, за да не мисли за мистериозния си писател. Но какво ли слушаше почти постоянно и за кого ли си мислеше?

Не, изобщо не беше за него.

Преди да се върне в книжарницата, реши да се отбие да вземе нещо сладко за Аря. Все пак, щеше да стои цял ден в книжарницата.

Взе две парчета от любимата ѝ торта с малини и бадеми. Докато излизаше от сладкарницата, с периферното си зрение забеляза жълтеникаво петно да излиза от книжарницата. Бързо се обърна, но пред вратата нямаше никого.

Премигна няколко пъти и се огледа.

- Започват да ми се привиждат неща. - Поклати глава и влезе в книжарницата.

След като остави сестра си да се радва на подаръците си, реши, за всеки случай, да провери книгата.

Разтвори кориците и прелисти на обичайните страници.

Имаше писмо.