stranger.

chapter III

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- Добре. Ставайте! - извика Джемин.
Джено не можеше да помръдне и пръст.
- Казах да ставате! - извика повторно.
- Щях, ако можеш... - отвърна Джено.
Какъв нещастник...
- След 10 минути се връщам и искам да сте свежи като краставички! - отвърна момчето и си замина.
- Джисънг-а... събуди се! - буташе го по-големия.
- Какво става?
- Ставай... имам план! - отвърна Джено.

~magic skip time~

- Добре, добре... забавих се малко съжалявам! - отвърна Джемин.
- Какво искаш от нас? Пусни ни и ще си вървим! - отвърна Джено.
- Неее! Не става така! - отвърна Джемин.- Искам да ми кажете какво търсите тук. Това място е доста затънтено, дори вампири не иедват, но явно вие сте изключение...
- Защото...
- Е? - настояваше Джемин.
- Не мога да кажа...
- Добре тогава... - рязка болка усетиха само вампирите. Молеха се той да спре, но явно Джемин беше на друго мнение.
- Хм, дали ако ти изкривя... - мигновено ръката на Джено, се обърна.
- Спри! Т-това боли! Спри! - викаше Джено.
Джено се строполи на земята и се гърчеше от болка.
- Изправи се! - каза Джемин.
Джено се изправи бавно държейки ръката си. Тогава вампирът дръпна ръката на Джемин махна гривната му и се опита да му внуши.
- Ще ни пуснеш от тук, ще ни помогнеш да убием партньорката ти и ще забравиш как сме изглеждали!
- Ще ви пусна и ще убия Юра! След това ще забравя как сте изглеждали! - отвърна Джемин.
- Браво така те искам! - отвърна Джено.
- Джисън! Ставай! - извика вампира на по-малкия.