stranger.

chapter IV

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- Той е доста тъп за вещер! - каза Джисънг и се почистваше от мръсотията на пода.
- Да! Кой си слага гривна с върбинка? - отвърна Джено. - Смятах, че ще я пие!
- Да вървим нямаме много време! - възкликна Джисънг.

~magic skip time~

- Юра? Къде си? - викаше заплашително Джено. - Хайде! Знаеш, че няма да се скриеш! Забрави ли? Имам супер слух! Мога да чуя кръвта течаща по вените ти, дъха ти... и бързото тупканe на сърцето.
- Остави ме намира! - промълви Юра.
- О недей с лоши чувства! Само ще се позабавлявам! Хайде!
Юра стоеше мирно и не знаеше какво да направи. Джемин беше отстрани и гледаше.
- Джемин! Помогни ми! Моля те! - викаше Юра.
- Не мога! - отвърна Джемин.
- Поживя си добре Юра! - каза Джено.
Веднага след това той захапа лявата страна на вратът ѝ. След като свърши и целият беше в кръв.
- Джемин! Изрежи тялото ѝ на части ... после може да си поиграеш с тях . - каза Джено преди да излезе. Джемин кимна.

~magic skip time~

Джемин вече бе приключил. И след като беше свършило внушението той се паникьоса.
- Какво по дяволите се е случило тук?! - питаше се Джемин. - Какво е това? - не след дълго той се досети.
- Защо не помня нищо? Какво се е случило?? - задаваше си въпроси Джемин, след което забеляза гривната си на земята.
- По дяволите! - извика той и от очите му потекоха сълзи.

~meanwhile~

- Донгхюк! Ела! Исках да те питам нещо... - каза Марк леко притеснен.
- Да?
- Знаеш, че си търся партньор... а ти нямаш! Искаш ли да сме заедно в агенцията? - попита той и се почеса зад врата.
- С удоволствие!
- Ахх, благодаря! - отвърна Марк.

~magic skip time~

- Юра беше вкусна... - отвърна Джено.
- Ах, да все още чувам пулса ѝ!
- Къде е Чонло? - попита Джено.
- Ще бъде ли с-странно, ако ти кажа, че сме гаджета... - каза Джисънг и се почеса.
- Знам.
- Какво? - възкликна Джисънг.
- Знаеш ли колко сте шумни? - попита Джено и се засмя.
- Както и да е...

~meanwhile~

- По-добре ли си? - попита Ронджун.
- Б-благодаря! - каза човека и пиеше чаят си.
- За нищо! - отвърна Ронджун.
Някой удряше по вратата с всичка сила, докато Ронджун не отвори.
- Мога ли да ви помогна с нещо? - попита той.
- Т-това е... т-това е вам-мпира! - каза човека и се отдръпна.
- Назад! - възкликна Ронджун.
- Или какво, ти се обикновен човек... - засмя се той.
- Десматос! - каза Ронджун.
Вампира падна на земята, държейки главата си.
- Какво правиш! - викаше вампира.
Човекът онемя. Не знаеше какво да каже.
- Кажи кой си и защо го преследваш? - попита Ронджун.
- Просто исках да се задоволя, бях гладен! Спри! - викаше вампира.
Ронджун спря.
- Покани ме вътре! - каза кръвопиеца.
- Доста си нахален, не мислиш ли? - каза Ронджун и трясна вратата.
- К-как...
- Шшшт! - каза Ронджун. - Десматос, сиглос!
След тези думи, човекът припадна, а Ронджун го остави в леглото.