stranger.

chapter X

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- Джено, ти освободи брат си, а аз ще намеря Джемин! - каза жената и прегърна по-малкия.

- Успех! - отвърна Джено и излезе бягайки от стаята.

След като Джено освободи Юта, го заведе в нечия къща. Майката на Джемин пък тръгна да го търси, но нямаше късмета да го открие.

- Джемин? - извика жената - Джемин, знам че си тук! Махни закриващото заклинание!

Нямаше отговор.

- Джемин моля те! Нека ти обясня всичко, което искаш да знаеш! - извика пак.

- Нима мислиш, че ще те обичам отново след всичко, което ми стори? - Джемин се бе появил зад гърба на жената.

- Джемин! Питай ме! Всичко! Ще отговоря на всичко!

- Ще се махнеш ли от живота ми? - попита Джемин и реши, че е време да си тръгва.

- Няма да повторя грешката си Джемин! - отвърна жената, а по-младoто момче се спря на едно място.

- Нима? А какво ще кажеш, ако повече не ми се мотаеш пред погледа? - усмихна се Джемин и отново продължи.

- Ч-чакай! - извика жената опитвайки се да звучи прекалено тъжна.

Джемин се блъсна в нечие тяло.

- И ти ли ще ми се молиш? - попита Джемин.

Това беше Джено.

- Пази тишина! - каза тихо.

Изведнъж зад Джемин се появи и Шиуши, който сложи ръка на рамото му и каза закриващото заклинание. Така трите момчета изчезнаха, а жената бе разбрала, че е предадена от Джено.

- Какво? Защо направихте закриващо заклинание? - попита той.

- Искам да ти помогна! - усмихна се Джено.

- Да не си мислил, сериозно над думите ми "дали имаш душа"?

- Определено, не... - засмя се Джено.

- Побързайте с приказките, няма да се крием вечно! Заклинанието е временно! - каза Шиуши подканвайки ги да тръгват.

- Ела! - каза Джено, а Джемин всякаш се довери... вече не му пукаше.