stranger.

chapter XVIII

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

Джено и Джемин търсеха Ронджун из цялата къща, но не успяха да го намерят. Звъняха му постоянно, а телефонът му даваше заето. Те се притесняваха много за него. Макар, че Джено малко ревнуваше, когато виждаше Джемин да говори с него и да се чувства толкова добре в компанията му, той все пак искаше да го види и да се увери, че е добре.

- Джено притеснявам се! Ако Юкхей е намерил Ронджун? - Нана се паникьосваше.

- Успокой се! Ще го намерим! Кълна се!

Джемин плачеше и това убиваше Джено. Той не приемаше факта, да вижда Нана тъжен.

***

- Трябва да намеря Джемин... няма да допусна Чонгу да умре! - Юкхей си говореше сам.

- Уонг!

Юкхей се обърна и сърцето му заби лудо заради човека стоящ пред него.

- Убий ме. Искам да ме убиеш! - викаше насреща му странникът.

- Ронджун, какво е станало с теб? Да не си разбрал за Джемин и Джено? - Юкхей искаше да го дразни.

- Казах да ме убиеш! - Ронджун държеше с две ръце блузата на Юкхей и го гледаше в очите.

- По полека... ти си ми нужен жив!

- Ако не ме убиеш, ще го направя сам! - Ронджун държеше нож.

- Искрените ми извинения Ронджуни, но знаейки на какво си способен, не ти вярвам.

Ронджун се засмя тихомълком и рязко заби ножа в стомаха си.

- Не! - извика Уонг. - Какво направи?

- Просто блъфирах Уонг. - усмихна се Ронджун.

- Пий от кръвта ми! Пий! - Юкхей натика ръката си в устата на Ронджун.

4 часа по-късно

- Събуди се! - провикна се Уонг.

Ронджун започна да се свестява. Държейки главата си, той измънка нещо.

- По дяволите, Ронджун! Изплаши ме! - Юкхей каза.

- Нима ? - засмя се Ронджун. - Кажи ми Лукас, какво те накара да ме спасиш? Защо вместо това не хвана безжизненото ми тяло и не го показа на другите вампири?

Насреща нямаше отговор. Мълчанието между тях вмъкваше неловкостта и правеше ситуацията още по сложна за обяснение. Лукас погледна Ронджун в очите и му каза:

- Специален си.

- Какво ми е специалното? Аз съм просто Ронджун. Тази сила за която ми говориш, не знам как да я използвам...

- Нима не знаеш? - Юкхей се замисли - Значи твоите приятелчета не са ти споделили.

- Обясни ми... - каза Ронджун.

- Нека те ти обяснят... -каза Лукас.

- Кой да ми-

Ронджун се обърна, а на прага на вратата стояха двмата му "най-добри" приятели, именно Джемин и Джено.

- Здравей Ронджуни. - каза Джемин и се усмихна.

- Можем ли да влезем? - попита Джено.

- Защо ме питат? - обърна се към Лукас, Ронджун.

- Защото не могат да влязат без твоята покана, тази къща приндалежеше на твоят пра дядо, сега вече е твоя. - каза Уонг.

- Значи така... - замисли се Ронджун. - Моите извинения Джено и Джемин, но не може да влезете. Не сте добре дошли в тази къща и никога няма да бъдете. От сега нататък ще се държа с вас, както вие се държахте с мен. Пригответе се за шоу. - усмихна се Ронджун и трясна вратата, оставяйки двете момчета с мисълта какво би му сторил Юкхей.