stranger.

chapter XVI

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

Чонгу обикаляше сградата, в която би трябвало Джемин и Джено да са.
"Къде са тези идиоти", Чонгу си помисли, гледайки часовника.

- Джемин... нека те изпратя...

- Не не искам! Няма нужда, прибирай-

- Извинете момчета, може ли да ми кажете къде се намира, мола? - Чонгу реши да изиграе, ролята на невинното, ново "дете".

- Ето Джено, изкочи ти работа... аз ще се оправя, а ти изпрати човека до мола! - Нана се усмихна.

- Все тая, до утре... - Джено бе ядосан.

- Много ви благодаря! - Чонгу се обади.

- Няма за какво...

***

Момчетата бяха почти стигнали до, мола.

- И сега завиваш вдясно и си там.

Джено обърна гръб на Чонгу, който го хвана за рамото.

- Да? - Джено бе напълно неутрален.

- Гладен съм! - Чонгу се усмихна и тръгна да захапва вратът на Джено, когато той се отдръпна назад.

- Я виж ти... един от вампирите на Юкхей... - Джено се засмя, - ако си дошъл да убиеш Джемин, тежко ти горко... само опитай и сърцето ти ще ми бъде гердан.

- Почакай... откъде познаваш Юкхей?

- Беше ми шеф... аз се влюбих в Джемин, а той искаше да го уб-
... всъщност какво ти разказвам... чао...

- Почакай! - Чонгу искаше да научи повече за Юкхей.

- Виж, ако ти и Юкхей сте гаджета по-добре бягайте... ще ви убия! Независимо дали той е еретик!

- Чакай... той е какво? - Чонгу не бе чувал думата еретик до сега от толкова много време.

- Ъм... вампир и вещер едновременно...?

- Досега не ми бе казал, че е... - Чонгу се възмути - Искам да направим сделка...

- Не! - Джено беше категоричен.

- Дори не я чу! - Чонгу искаше тази сделка на всяка цена - Дай ми Ронджун, взамяна ще убедя Юкхей да не убива теб и Джемин!

- Забрави...

- Това е добра сделка и двамата печелим! - усмихна се Чонгу.

- Залъгваш се, Ронджун е приятел на Джемин, който го прави и мой приятел... по-добре се разкарай иначе-

- Иначе какво? - Чонгу нямаше търпение да се заяжда с по-малкият от него.

- Повярвай ми, ще видиш ада през най-лошият му вид... и ако ти и нещастният ти Юкхей докоснете Джемин, ще ви изтръгна сърцата, после ще ви нарежа на парченца и ще ви редя като пъзел, всеки ден... докато кръвта ви не изсъхне, а сърцата ви ще дам на кучетата - Джено гледаше Чонгу с най-плашещият си поглед. И внезапно очите му станаха жълти.

- Няма да говориш така за Юкхей! - Чонгу се хвърли на Джено. Двамата бяха на земята, единият се опитваше да захапе другият.
Джено успя да достигне рамото на Чонгу и тогава го захапа.

- Ти си вампир, и да ме ухапеш няма да стане нищо! - Чонгу се засмя и избяга със свръх скоростта си.

- Обаче, не съм само вампир, Чонгу... не съм само вампир! - Джено се усмихна и също използва скоростта си, за да отиде при Джемин.

.