stranger.

chapter XX

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

Безжизненото тяло на Джено бе завързано на стол. Сребърният кол все още беше забит в сърцето му. Юкхей влезе в стаята, отивайки право към Джено. Той хвана колът и го измъкна от сърцето на Джено.
Малкият лека полека започна да се свестява, намазаната с върбинка верига, която беше около тялото на Джено, го караше да крещи от болка. Тя го изгаряше толкова много, след като Юкхей заби колът в сърцето му всякаш Джено бе лежал така от години.
- Добро утро, спяща красавице. Как спа? - попита Юкхей и се усмихна.
- Значи наистина щеше да ме убиеш, а? - попита Джено.
- Може да се каже...  - Юкхей отговори.
- Махни върбинката, ако обичаш вече нямам желание да ходя при Джемин, той сам си призна. Макар и да твърдеше обратното.
- Не ставай глупав, ще я махна само когато ми кажеш къде мога да открия Джемин - усмихна се Юкхей и сложи двете си ръце зад гърба.
- Може да сме скарани с него, но не значи, че ще ти помогна да го убиеш. Не мога да сторя това... - каза Джено и след това някой влезе в стаята.
- Юкхей знаеш ли къд-
Джено и Юкхей погледнаха към вратата, на която стоеше Ронджун.
- Какво прави той тук? - попита Хуанг и погледна Юкхей.
- Изнудва ме да му кажа къде е Джемин, знаеш ли, че любовта на живота ти ще умре, ако му кажа? - попита Джено. Юкхей го погледна и заби колът в сърцето му отново. Джено отново стана целия сив и тялото му се отпусна. Юкхей прехапа устни и се обърна към Ронджун.
- За какво говореше той? - попита Ронджун.
- Не е нищо сериозно, кажи ми какво търсеше? - попита Юкхей.
- Исках да знам къде мога да намеря лепенки, порязах се.
- Сериозно ли Ронджун?
- Какво? - попита той, а Юкхей се засмя.

~ meanwhile ~

Джемин все още беше в къщата на Джено. Чакаше го да се върне. Мина ден откакто Джено беше в тази къща за последно, а Джемин очакваше с нетърпение някой да прекрачи прага и всичко да се оправи както си беше по старо му. Но думите му наистина нараниха Джено.
- Какъв глупак съм! - извика Джемин. - Винаги аз съм проблема, никога не мога да разбера какво искам... как трябва да избера... - питаше се Джемин. - Джено или Ронджун... ? - мислеше си Джемин. Той обичаше и двамата много силно, но не знаеше с кого иска да бъде. Беше объркан и отчаян. Единият го мразеше, а другият беше разочарован.
- Как да оправя тази бъркотия... - питаше се Джемин. - По дяволите... Джено, ще те намеря! - каза си Джемин, преоблече се и излезе с надеждата, че ще открие Джено.