stranger.

chapter II

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

Джено и Джисънг се запътиха към следващата си жертва.
- Ах! Какъв късмет! - каза по-големия.
- Кой да знае, че ще бъде в тази затънтена улица... - довърши по-малкия.
- Джисънги! Драги мой... време е за шоу! - усмихна се накриво Джено.
- Да тръгваме! - усмихна се малкия.

~magic skip time~

След дългото търсене на момичето, те попаднаха на скришно място. И благодарение на силният им слух, те разбраха къде е момичето.
- Сега къде оставих антидота? - питаше се тя.
- Здравей хубавице! - промълви Джено.
Тя мълчеше, стоеше като изтукана, навярно осъзнала какво следва.
- Хайде... защо не говориш? Притесняваш ме! - довърши чернокосият.
- О-остави ме на мира! - каза момичето и пристъпване бавно назад.
- Уоу, уоу, уоу! Спокойно! Няма да те убия!
- Така ли? - попита тя и спря да се движи.
- Но той ще - на криво се усмихна Джено.
Внезапно на вратът на момичето се появи Джисънг, който пиеше кръв от нея. Момичето мигновено заби спринцовката във вратът на Джисънг, който падна на земята.
- И да го приспиш... аз все още съм тук - каза Джено.
Тя се сви в ъгъла на стаята и стисна очите си, а Джено беше на една крачка от нея. Той се наведе до лицето ѝ, готов да я захапе за вратът, но в този момент очите му започнаха да се затварят, а силите му да отслабват. Джено припадна.
- Джемин! Слава Богу! Благодаря! - изписка момичето.
- Тези как те откриха? - започна да разпитва момчето.
- Н-не знам... тъкмо правих антидота и... - момичето бе прекъснато.
- Скоро ще има и на какво да го тестваш! - усмихна се Джемин. - Сега ми помогни да ги приберем в килиите, долу.
- Няма ли да се измъкнат? Все пак имат доста голяма сила...
- Решетките са намазани с върбинка! - отвърна Джемин и хвана ръката на единия вампир и завлече тялото му.

~magic skip time~

- Марк! Оправих си офиса... - каза Хуанг и застана мирно.
- Радвам се! Не бъди толкова сериозен! Джемин ме нае само да го заместя! - отвърна Марк смеейки се.
- Фюх, благодаря ... - отвърна той и излезе от стаята.
Сега да се прибера!

~magic skip time~

След като Ронджун се прибра си взе душ. Докато беше в банята си мислеше, че живота ще е по-добър без свръх естествени същества. След като излезе и се преоблече, някой чукаше силно по вратата. Искаше да влезе.
- Здравей? - попита Ронджун.
- Може ли да вляза? Има някакъв човек, който уби почти всички от семейството ми. Сега ме преследва. Моля те! Пусни ме!
А ако е вампир?
- Дай си ръката! - промълви Ронджун.

Момчето си подаде ръката, която мина без проблем през вратата.
- Влизай!

~meanwhile~

-Главата ми... какво по дяволите се е случило? - едвам говореше Джено. Джисънг още не се бе събудил.
- Джисънг-а! - шушнеше Джено. - Джисънг-а! Копеле, събуди се! - но не получи отговор. Джено стоеше на пода, не можеше да се движи. Усещаше как всичко в него жадува за една капка кръв.
- Дж- обади се малкия.
-Джисънг! - промълви Джено.
- К-къде сме... ? - попита по-малкия.
- Нямам идея...
Двамата замълчаха и се гледаха в очите. Искаха да се изправят. Опитът който направи Джисънг се отрази зле на самия него.
- Сега какво ще правим? - попита Джисънг.
- Ще се надяваме...
- На ? - попита синекосия, но Джено нямаше отговор на този въпрос.