stranger.

chapter XXI

- stranger -

Минаха часове откакто Юкхей заби колът в сърцето на Джено. Ронджун все още си мислеше за думите му. Джемин е в опасност? Ронджун беше объркан, затова реши да говори с Джено. Той се запъти към килията, където стоеше той. Изглеждаше толкова спокоен, когато е мъртъв. Ронджун се приближи и сложи ръката си върху сребърния кол. Внимателно го извади и зачака Джено да се събуди.
След известно време Джено започна да се свестява, Ронджун беше полу заспал, а когато чу Джено да пъхти се изправи.
- Джено, какво имаше предвид с думите си по-рано? - попита Ронджун и зачака отговор.
- Аз какво казах по-рано, не помня нищо... - продума Джено.
- Каза нещо си, за Юкхей, че щял да убие Джемин? Това вярно ли е? - Ронджун се притесни.
- Защо да лъжа, вече няма смисъл. На Джемин не му пука за мен... той мисли само за теб, говори само за теб... Обича само теб.
- За какво говориш? - шокиран попита Ронджун.
- Последният път останахме само аз и той в старата къща на дядо ми. Мислехме как да те върнем и той просто се изпусна, казвайки, че те обича и си като другата му половина. - Джено погледна към пода. - Мисли ме за драматик, но при тези думи ме заболя. В стомаха ми имаше едно гадно усещане, което не можех да предотвратя.
- Джено... - Ронджун се чувстваше виновен, не искаше да наранява Джено, защото нямаше причина, а и те едва се познаваха, въпреки това Джено му помагаше. - Ще те измъкнем от тук.
- Това е невъзможно, Юкхей е най-силният еретик, когото познавам.
- А аз най-силният феникс. - усмихна се Ронджун и започна да говори на вещерски и не след дълго веригите около тялото на Джено бяха отхлабени, а той свободен. Ронджун се наведе и вдигна колът и го прибра под блузата си.
- Ако Юкхей ни хване-
- Няма да ни хване, той сам ме научи на прикриващо заклинание. - усмихна се Ронджун. - Но не знае, че знам заклинание, което може да го задържи тук за доста дълго.
- Какво имаш в предвид? - попита Джено и се хвана за стомаха.
- Когато бях малък, родителите ми ме учеха на заклинания, повечето ги забравих, но в главата ми се въртеше само едно - блокиращото заклинание.
- Това заклинание е най-лесното. - засмя се Джено, Юкхей ще успее да го развали.
- Не ме остави да довърша. Това заклинание не действа само на вампири, а и на еретици. Да, възможно е да бъде развалено, но знаейки Юкхей, на него ще му отнеме време.
- Доста умно, добре хайде да вървим. - подкани Джено.
- Почакай. - каза Ронджун. - Въпреки, че мразя Юкхей сега, искам да помогна на приятелят му. Той бе ухапан от върколак и искам да го спася, защото виждам доброто в него, той не е като Юкхей.
- Сега разбирам какво намира Джемин в теб... ти си умен, добър, красив. Мислиш за другите и би се жертвал, точно както него. Пасвате си. - усмихна се Джено и излезе. Ронджун остана без думи, беше щастлив от една страна, че Джемин има чувства към него, но виждайки Джено тъжен, заради Джемин му се стори познато.
- Джено почакай. Може ли да те питам нещо? - попита Ронджун.
- Да, разбира се...
- Наистина ли обичаш Джемин толкова много?
- Що за въпрос беше това Ронджун. Тук съм сега именно заради него и ако не изпитвах чувства, Юкхей щеше да е там вече.
- Питах се защото смятам след като всичко това приключи да си отида, някъде далеч от тук. Където няма да преча на никой. - каза Ронджун и обърна гръб.
- Дори и да си тръгнеш, Джемин няма как да заобича мен, защото теб те няма. Това е невъзможно, дори и да искам той да е мой, искам да е честно и да е взаимно...
- Джено, аз... - Ронджун се обърна и го погледна в очите. Не след дълго Ронджун се нахвърли върху Джено и го прегърна.
- Не се познаваме толкова добре, но знай, че можеш да ми имаш доверие. И съжалявам. - каза Ронджун и стисна очите си, а Джено мълчеше и сдържаше сълзите си, които бяха на път да потекат. В този миг в главата на Джено се появиха всички спомени с Джемин. Той не спираше да си представя първата им целувка и колко страстна беше тя. Той просто се усмихна и след това с Ронджун внимателно напуснаха къщата на Юкхей и се запътиха да намерят Джемин.