stranger.

chapter IX

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- СПРИ! - извика Джено.

- Защо? Ти спря ли когато не исках да убиваш Юра? - попита Джемин. - Не, какъв е шансът аз да спра?

- Аз...

- Джемин? - обади се някой.

- Коя си ти? - попита На, държейки кола над сърцето на Джено.

- Не ме ли помниш, миличък? - попита възрастната жена.

- Извинете... кой ви пусна? - попита Джемин.

- Аз съм майка ти Джемин! Наистина ли не ме помниш? - попита тя и се приближи, така че излезе на светлина.

- М-моята какво? - попита Джемин. - Не знам коя сте госпожо, но моята майка умря когато бях малък...

- Или поне така ти каза Юра? - попита жената.

- От къде познавате...

- Изпратих я при теб да те наблюдава... - каза жената хващайки рамото на Джемин.

- Това е истинската ти майка, Джемин! - добави Джено опитвайки се да се измъкне.

- Как така си моя майка? - зададе поредният въпрос Джемин.

- Всичко ще ти обясня, но пусни Джено! Той ни помагаше винаги! Той е част от семейството! - каза жената слагайки ръката си върху косата на Джено.

- След като не си остаряла и с ден, отговаря на най-важният въпрос...

- Не ми казвай, че той ви трансформира! - възкликна Джемин.

- Всъщност, те трансформираха мен... преди 9 години... - обади се Джено.

- Н-нима... аз съм единственият вещер? - попита Джемин.

- Ние сме еретици! И в теб има капка вампиризъм!- усмихна се жената.

- Все още не разбирам... защо реши да се появиш чак сега?

- Ами, миличък трудно е за обяснение. - каза жената, слагайки ръката си на рамото на Джемин.

Той се отдръпна рязко.

- Не смей да ме докосваш... остави ме да се справям сам... да се чувствам виновен за теб всеки ден! Как можа да ми причиниш това? - възкликна Джемин. - Как можа да ме оставиш като бях толкова малък, как не се сети за мен... да ме попиташ как съм, да се заинтересоваш добре ли съм...

- Скъпи аз... - жената бе прекъсната.

- Не, спри... освободи си "семейството" и ме остави намира! Аз... вече нямам семейство... за мен е мъртво от 9 години...

Джемин излезе от стаята, а от очите му се стекоха сълзи.

Жената пък освободи Джено, който разтриваше китките си.

- Доста зле реагира... - отвърна Джено.

- Как да му докажа, че съм му майка... кажи ми! - помоли възрастната жена.

- Н-не знам... но бих направил всичко, за да мога да видя усмивката му пак! - усмихна се Джено.