stranger.

chapter XV

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

Джемин обикаляше офиса си нервно, чакайки Минхюнг и Хечан.

Не след дълго те се появиха, носейки вестник в ръка.

- Джемин... нещата не вървят на добре! Виж какво пише на първа страница във вестника! - Донгхюк посочи и изблъска вестника към шефа си.

____________________

Хуанг Ронджун пуснат за издирване

Младото момче се издирва от полицията, също така момчето е с тежки наранявания и едновременно с това използва наркотици. Ако го откриете звъннете на ...

___________________

- Кълна се ще убия Юкхей! - Джемин хвърли вестника на бюрото и се хвана за главата.

- Джемин? - Джено беше готов да каже думите на Юкхей.

- Какво? - Нана извика нервно поглеждайки Джено.

- Юкхей ме помоли да те убия...

- Искаш да кажеш, че ще ме убиеш? - Джемин вече бе напълно спокоен.

- Не аз... просто искам да не се показваш пред него! Ясно? - Джено беше напълно категоричен.

Джемин се засмя.

- Доста интересен начин да ме разсмееш... - Джемин продължаваше.

- Не, аз съм сериозен... няма да се показваш пред Юкхей... чуваш ли ме? - Джено продължи да бъде сигурен в думите си.

- Ла ла ла ла ла ла! - Джемин игнорира думите на Джено.

***

- Искам моментално да намерите Ронджун! - Юкхей крещеше.

Неговите хибриди тръгнаха да търсят младото момче, докато той се надяваше да върне семейството си.

- Ю-Юкхей? - чу се плътен глас, който накара Юкхей да настръхне.

- Чонгу? - Уонг се ококори виждайки момчето пред себе си.

Двамата се прегърнаха силно.

-  Липсваше ми! - Чонгу се опита да целуне Юкхей по устата, но той се отдръпна.

- Какво има? - момчето се бе натъжило.

- Виж... минаха толкова много години и ти се появяваш сега? - Юкхей беше гневен, но и тъжен едновременно.

- Смятах, че искаш да ме видиш... - Чонгу каза.

- Нещата се промениха... времето летеше, а ти не се появи. Накара ме да страдам и страдам... плачех за теб всяка нощ, надявайки се да почукаш на вратата ми отново. Не се появи. Така разби сърцето ми... и вече не мислех за теб, бях те забравил...

- Аз, ами... извинявай... не съм-

- Спести ми го, за какво си дошъл? - Юкхей веднага смени темата.

- А-ами... да ти помогна с Ронджун и аз имам нужда от него!

- Нима? С каква цел ти е той? - Юкхей мислеше думите на Чонгу за лъжа.

- Просто искам да върна някой от гроба... нищо особено...

- Оу, твоята мечтана любов? - Юкхей не можа да се сдържи и се засмя.

- Всъщност да... искам да върна момичето, което ме караше да се усмихвам всеки ден...! - Чонгу погледна небето със замечтан поглед, опитвайки се да накара Юкхей да ревнува.

- Доста... ммм, интересно... - Юкхей умираше от завист.

Той все още изпитваше чувства към Чонгу, но бе осъзнал в какви проблеми се забърква.

- Имаме сделка при едно условие...

- Слушам?

- Искам да свършиш една доста кървава работа, какво ще кажеш? - Юкхей извади своята любима усмивка, а именно надменната.

- Тоест?

- Искам да убиеш тези двамата, става ли? - Юкхей показа снимка на телефона си.

- Не разбир-

- Направи го, иначе скъпото ти слънчице няма да види бял свят отново! - Юкхей беше категоричен, гледайки Чонгу право в очите.

- Добре...

- Разбрахме се?

- Да. - Чонгу въздиша и се върна по пътя си обратно.