stranger.

chapter XI

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

Трите момчета бяха близо до края на затънтената улица.

Джемин спря внезапно, което накара другите две момчета да се обърнат към него.

- Хайде! Защо спираш? - попита Шиуши.

- Ами... н-не знам, ако наистина иска да се върне при мен? - зададе въпрос Нана.

- Иска да те превърне в еретик! - обади се Джено.

- Нима?

- П-поне така разбрах... - инстинктивно Джено сложи ръка на врата си.

- Хайде! - обади се Шиуши - Нямаме много време.

Тримата отново потеглиха.

***

гледна точка Марк

Мислих дълго над това... и се оказа истина. Харесвам Донгхюк. Мамка му, какво е толкова привлекателно в него... очите? Косата? Характера?

Не знам, но искам да слея устните ни в едно и да знам, че ще е добре.

гледна точка неутрал

Хюк тъкмо влезе в стаята, прекъсвайки мислите на Марк.

- Оу, здравей... - обади се по-големия, махайки с ръка.

- Здрасти, виждал ли си онази синя папка? Не я откривам никъде, а ми трябва...

- Мне... - каза Марк.

- Ах, къде е Джемин? - попита Хюк, който погледна в очите на Марк.

- Не знам... аз - Марк беше прекъснат от Хюк.

- Чудех се как да ти кажа едно нещо... - каза той - малко ми е трудно...

- Сподели! Знаеш, че може да ми разчиташ! - усмихна се Марк, подреждайки бюрото си.

- Всъщност, забрави... ще кажа, когато му дойде времето. - Донгхюк напусна помещението.

- Е добре... - едвам каза Марк.

***

- По дяволите, къде отиваме? - попита Джемин.

- Ще видиш! - обади се Джено, без да погледне Нана.

- Започва да ми писва... или ми кажете сега, или ще се върна при майка ми! - изписка Джемин.

- По дяволите, Джемин... млъкни! Ще ни хванат! - обади се Джено.

- Кой?

- Върколаците!

- Какво по дяволите?

- Ако някой от тях ни ухапе, тежко ни горко... - обади се Шиуши.

- Аз съм вещер...

- Но ние сме вампири, ако върколак ни ухапе... ще умрем, а единственият лек е на хиляди мили от тук... - усмихна се Джено, саркастично.

- Както и да е... иначе, какъв е лекът?

- Шшшт! - изписка Шиуши.

- Добре де, добре... млъквам - прошепна Джемин.

***

Ронджун оправяше кабинета си, така че да може Джемин да го освободи по-рано.

Колкото и да се бе трудил, Нана така и не се появи. Което накара, момчето да се притесни.

Къде си Джемин...