stranger.

chapter XIII

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- Защо трябваше да се подиграваме така с Ронджун? - попита Джемин и не скри гнева си.

- Защото Юкхей каза така... - Джено дори не си направи труда да погледне момчето, което харесва, просто заби поглед в телефона си.

- Ако Юкхей ти каже, да се самоубиеш ще го направиш ли?

- Напълно... - Джено вдигна поглед и се усмихна.

- Все тая...

Юкхей тъкмо влезе в стаята, а Джемин седна на бюрото.

- Добре... мисля, че го изплашихме малко!

- Какво стана с Марк? - Нана побърза да попита.

- Джено би ли ми помогнал с нещо? - Юкхей напълно игнорира въпроса на по-малкия.

- Попитах те нещо, искам отговор...

- Разбира се! - Джено стана и прибра телефона в задния си джоб, след което излезе.

- Виж... - Юкхей каза тихо. - Искам да се отървеш от Джемин.

- Какво? - Джено възкликна.

- По-тихо!

- Аз, а... какво? - Джено беше в шок.

- Ще го убиеш ли или аз да се заема? - Юкхей повдигна вежди.

- Д-да! Ще поема задачата...

- Супер! - Юкхей беше напълно щастлив, че ще премахне още една пречка от пътя си, но Джено пък се чувстваше ужасно... не намираше решение, как да стори това дело.

След като мина време Джемин реши да си тръгва.

- Хайде да вървим! - Нана се чу иззад Джено.

- Д-добре...

Двамата тръгнаха, а Джено искаше да грабне Джемин и да го скрие някъде далеч... някъде където само той ще знае и ще се грижи за него... но не можеше.

- Какво си се умислил толкова? - Нана попита.

- Аз... а нищо...

- Все тая, аз искам да се прибера в нас.

- Чакай...

- Какво? - Джемин попита и очите му започнаха да гледат изморено.

- Аз... защо ме мразиш толкова? - Джено искаше да узнае каква е грешката, която кара Джемин да се държи толкова гадно с него.

- Тоест?

- Ами... не харесваш компанията ми, извърташ очи... гледаш да ме провокираш... не ми е приятно.