stranger.

chapter XVII

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

Чонгу се върна при Юкхей и хората му.

- Ах, защо ме сърби толкова... - той си мърмореше и всеки можеше да го чуе.

- Тоест? - Юкхей попита.

- Рамото ме сърби... един вампир ме ухапа.

- След като е вампир, не би трябвало да те сърби... дай да проверя - Юкхей искаше всичко да е наред с Чонгу, защото още го обичаше и макар, да  не го показваше, го изпитваше силно.

- Е?

- Чонгу, сигурен ли си, че беше захапан от вампир?

- Да, нали очите му станаха жълти и...

- Върколак...

- Какво? - Чонгу бе уплашен.

- Ухапал те е върколак, единственият лек е кръвта на избрания... а това е-

- Това е? Кой е? - Чонгу нямаше търпение да разбере.

- Джемин...

- Той е вещер, нали така? Не може да е той, трябва да е безсмъртен! - Чонгу се надяваше това да е шега.

- Неговото семейство има доста сложна роднинска връзка... едни са вещери, други вампири, трети върколаци...

- Това не е ли...

- Точно така, ако той успее да убие вампир, ще стане такъв, ако убие върколак, ще стане хибрид с вещерски сили... няма да е добре за никой, повярвай ми.

Чонгу въздиша.

- Съжалявам Чонгу, но ако не хванем Джемин до седмица-

От очите на Чонгу се стекоха сълзи.

***

- Хей Нана! - Джено бе в прекрасно настроение.

- Хей, наемен убиецо...

- Още ли се сърдиш? - Джено мислеше, че Нана вече бе забравил за случката.

- Извинявай... казваш ми, че са те наели да ме убиеш, но не си го сторил защото не било редно...?

- Не казах това... - Джено искаше да накара Джемин да се усмихне, а едновременно с това сърцето му да бие силно.

Джено застана над Нана и започна да целува вратът му страстно.

- Какво правиш? - Джемин се опитваше да се измъкне, като шаваше без да спре.

- Шшш!

- Не разбир-

Джено прекъсна речта на  Джемин като постави устните си върху тези на Нана.

- Не те убих, защото ме подлудяваш  и караш сърцето ми да бие лудо.

Нана се изчерви и не знаеше какво да каже. Джено продължи със страстните целувки по вратът на по-малкия, когато в стаята влезе Ронджун.

- Аз, такова извинете! Не знаех... - Той веднага излезе и отиде в кухнята.

- Ставай идиот такъв... - Джемин вече искаше да отиде при Ронджун.

- Още малко! - Джено не пускаше по-малкият.

- Джено-я, моля те! - Нана го гледаше в очите.

- Само защото си сладък... и те обичам!

Джемин единствено се засмя, оправяйки блузата си.

- Хей, Ронджуни... много съжалявам, че трябваше да види-

- Ронджун?

Без отговор.

- Ронджун, ако това е някаква шега, моля те спри... знаеш, че те следва еретик, моля те не ме плаши!

Все още от другата страна не се чуваше ничий глас.

- Джено, Ронджун е избягал!

- Джено!

- Джено! - Джемин търсеше вампирът.

- Какво? - Джено най-накрая излезе от банята.

- Ти кога се изкъпа? - Джемин попита.

- Аз съм вампир? Та какво казваше?

- Че си много секси в този халат, а мократа черна коса е толкова, уау!!! - Джемин избълва всичко това на глас.

Джено се засмя.

- На глас ли го казах?

- Да, определено, да... - Джено се смееше.

- Зарежи това, Ронджун не е в къщата...

- Моля?! - Джено възкликна.

- Обличай се и да го намерим! - Джемин обуваше обувките си.

- Добре.

- Иъл, Джено... покрий си... ъх! - Джемин излезе от стаята, оставяйки Джено гол в нея.

Не след дълго и той се появи, вече с дрехи.

- Да тръгваме! - Джено бе готов за всякакви битки.